Изглежда Артур осигуряваше гласовете един по един по всички възможни начини.
— Ами тогава дайте своя глас за Ланселот, лорд — казах аз, — един глас против е достатъчен, за да му попречи да стане един от нас, така че моят глас ще свърши работа.
— Не мога да лъжа пред Митра — твърдо заяви Агрикола, — пък и не харесвам Ланселот. Той беше тук преди два месеца, купуваше огледала.
— Огледала ли? — изсмях се аз. Ланселот имаше страст към огледалата и в красивия дворец на баща си, кацнал над морето в Инис Трийбс, той бе покрил стените на цяла стая с римски огледала. Сигурно всичките се бяха стопили в огъня, лумнал след превземането на двореца от франките и сега Ланселот изглежда възстановяваше своята колекция.
— Тюдрик му продаде едно огледало, направено от сплав от сребро и злато — каза ми Агрикола. — Голямо колкото щит и доста необичайно. Отразеният образ е толкова ясен, сякаш се оглеждаш в черен вир посред бял ден. И той плати добре за него.
А как иначе, помислих си аз, огледалата от такава сплав са голяма рядкост.
— Огледала — презрително изръмжа Агрикола. — Би трябвало да изпълнява задълженията си в Силурия, а не да купува огледала.
Откъм града на два пъти прозвуча рог и Агрикола грабна меча и шлема си, познал уговорения сигнал.
— Престолонаследникът — обясни ми той. Излязохме навън и наистина видяхме Мюриг да язди към нас. — Изнесох лагера си тук — сподели старият воин, докато гледаше как почетната гвардия се подрежда в две редици, — за да съм по-далеч от техните свещеници.
Принц Мюриг пристигна придружен от четирима християнски свещеници, които тичаха край коня му. Принцът бе млад човек, но когато го видях за първи път беше още дете. Впрочем това не беше много отдавна, но той криеше младостта си зад избухливия си нрав. Беше нисък, блед и слаб с рядка кафява брада. Известен със своята дребнава педантичност, той изпитваше невероятно удоволствие да се заяжда за подробности в съда и да слуша разправиите за щяло и за нещяло между служителите на църквата. Славеше се и със своята ученост — разправяха, че бил необорим в доводите си срещу пелагийската ерес, която толкова безпокоеше християнската църква в Британия. Освен това знаел наизуст всичките осемнадесет глави на Британското племенно право и родословието на десет британски кралски рода до двадесето коляно заедно с имената на подвластните им кланове и племена. При това почитателите на Мюриг твърдяха, че неговата жажда за знания била неутолима и не се задоволявал с наученото. За тях той изглежда беше самото въплъщение на ученолюбието и най-добрият оратор в Британия. Според мен обаче принцът беше наследил цялата интелигентност на баща си, но нито капка от неговата мъдрост. Не някой друг, а Мюриг навремето убеди Гуент да изостави Артур преди битката в долината Лъг. Това бе достатъчна причина да не го обичам, но въпреки това покорно се отпуснах на коляно, когато принцът слезе от коня си.
— Дерфел — каза той с невероятно пискливия си глас, — помня те — и без да ми кажа да стана мина покрай мен и влезе в палатката. Агрикола ми махна с ръка да ги последвам и аз, и така ме отърва от компанията на четиримата запъхтяни свещеници, които нямаха никаква работа в лагера освен да стоят до полите на своя принц. Мюриг беше облечен с тога. На врата му висеше тежък дървен кръст, закачен на сребърна верига. Моето присъствие изглежда не му се понрави, ако съдя по навъсения поглед, който ми отправи. После се обърна към Агрикола и с кисел тон занарежда нещо, но разговорът се водеше на латински, така че нямах представа за какво ставаше въпрос. Мюриг подкрепяше доводите си, размахвайки някакъв пергамент пред носа на стария воин, който търпеливо понасяше многословната му тирада.
Накрая Мюриг свърши, нави пергамента, пъхна го в гънките на тогата и се обърна към мен.
— Надяваме се не очакваш от нас да храним твоите хора, нали? — запита той, минал отново на британски език.
— Ние си носим храна, лорд принц — успокоих го аз, после се поинтересувах за здравето на баща му.
— Кралят има киста в корема — обясни Мюриг с неприятния си фалцет. — Налагаме го с лапи, лекарите редовно му пускат кръв, но уви, няма подобрение, явно такава е Божията воля.
— Повикайте Мерлин, лорд принц — предложих аз.