— Лорд Дерфел! — викна епископът.
Не му обърнах внимание. Но Гуинивиър чу името ми и рязко извърна глава. Изостави Ланселот и Галахад, с които разговаряше, и сопнато заповяда на коларя да потегля. Той сръчка воловете с остена и каруцата тръгна. Ланселот бързо се метна вътре, зарязвайки своите последователи на брега на реката. Ейд подкара коня си след волската кола, хванала юздите на кралския кон.
— Лорд Дерфел! — викна отново Сенсъм.
Обърнах се неохотно към него.
— Какво има, епископе?
— Бих ли могъл да ви убедя да последвате крал Ланселот във реката на изцелението?
— Скоро се къпах — при последното пълнолуние — отговорих аз и воините на нашия бряг се засмяха. Сенсъм се прекръсти.
— Ще трябва да се изкъпеш в свещената кръв на Господния агнец — викна той, — за да измиеш нечистотиите, оставени в душата ти от Митра! Ти си едно зло, Дерфел, грешник, идолопоклонник, дяволово изчадие, сакска издънка, господар на курва!
Последната обида събуди гнева ми. Другите обиди бяха просто празни думи, но Сенсъм, макар и умен, никога не проявяваше благоразумие при подобни публични противоборства и сега не можа да се сдържи и да спести тази последна обида, насочена срещу Сийнуин. Втурнах се срещу него през реката, сподирен от окуражителните възгласи на воините от източния бряг на Чърн. Те се развикаха още по-високо, когато изплашеният Сенсъм хукна да бяга. Беше доста далеч от мен, освен това бягаше бързо, но мокрите поли на купищата тежки дрехи върху него се замотаха в краката му и не след дълго аз го застигнах и го спънах с копието си. Той се просна по очи сред маргаритките и жълтите иглики.
Извадих Хюелбейн и опрях острието в гърлото му.
— Не чух добре как ме нарече накрая, епископе.
Той не отвърна, а хвърли поглед към другарите на Ланселот, които приближаваха към нас. Амхар и Лохолт бяха извадили мечовете си, но двамата друиди само ме наблюдаваха с неразгадаем израз на лицата. През това време Кълхуч вече бе прекосил реката и застана до мен, както и Галахад. А разтревожените копиеносци на Ланселот ни гледаха от далеч.
— Та какво каза накрая, епископе, чий господар съм аз? — попитах отново аз, докосвайки гърлото му с Хюелбейн.
— На Вавилонската курва! — изхърхори той отчаяно, — всички езичници я почитат. Блудницата, лорд Дерфел, истински звяр! Антихристът!
Усмихнах се.
— Аз пък си помислих, че обиждаш принцеса Сийнуин.
— Не, лорд, не! Не! — сключи той ръце. — Никога!
— Закълни се тогава.
— Кълна се, лорд! В Светия Дух, кълна се.
— Не знам кой е Светият Дух, епископе — охладих аз ентусиазма му и натиснах с върха на Хюелбейн адамовата му ябълка. — Закълни се пред моя меч. Целуни го и ще ти повярвам.
В този момент Сенсъм ме намрази. И преди не ме харесваше, но сега направо ме ненавиждаше. Въпреки това опря устни до острието на Хюелбейн и целуна стоманата.
— Не съм искал да обидя принцесата. Кълна се.
Задържах Хюелбейн върху устните му за миг, после прибрах меча в ножницата и оставих Сенсъм да се изправи.
— Мислех, че пазиш Свещено бодливо дръвче в Инис Уидрин, епископе?
Той се опита да изчисти тревата от мокрите си дрехи и сопнато ми отговори:
— Бог ме призова да свърша по-висши дела.
— Разкажи ми за тях.
Той ме погледна, очите му бяха пълни с омраза, но страхът надделя.
— Бог ме призова да застана до крал Ланселот, лорд Дерфел. А Неговата милост смекчи сърцето на принцеса Гуинивиър. Тая надежди, че и тя някои ден ще види неугасващата Му светлина.
Това ме разсмя.
— Тя вижда светлината на Изида, епископе, и ти много добре знаеш. Освен това те мрази, боклук такъв, така че кажи какво си и дал, та си я накарал да промени решението си.
— Аз да й дам на нея? — престори се той на удивен. — Че какво мога аз да дам на една принцеса? Аз нямам нищо, аз съм беден, за да служа на Господа, аз съм само един скромен свещеник.
— Ти си една крастава жаба, Сенсъм. Мръсотия под ботушите ми — плюх, за да прогоня злото. От думите му предположих, че идеята за покръстването на Ланселот е била негова, и че именно тази идея бе спасила силурския крал от унижението да бъде отхвърлен от Митра. Но не вярвах, че това предложение е било достатъчно, за да помири Гуинивиър със Сенсъм и неговата религия. Той сигурно й беше дал нещо или й беше обещал нещо. Знаех, че няма да си признае, затова само плюх още веднъж, а той, решил, че храчката е знак да си върви, пъргаво затича към града.