— За първи път виждам сакси — Тристан бе дошъл до мен и не откъсваше очи от сакските воини с техните дебели рунтави кожи, двуострите брадви, кучетата и копията.
— Умират като всички други — уверих го аз.
— Не ми харесват тия брадви — призна си той, докосвайки обкования с желязо ръб на своя щит за щастие.
— Тромаво оръжие е това — опитах се аз да го ободря. — Щом политнат на една страна и стават безполезни. Посрещаш удара й отвесно с щита и мушкаш ниско с меча. Тая техника е безотказна.
Или почти безотказна.
Тъпаните внезапно замлъкнаха. Вражата стена от щитове се разцепи на две и в центъра се появи самият Аел. Застана там и се загледа в нас. После плю и демонстративно захвърли копието и щита си на земята, за да покаже че иска да говори. Тръгна към нас. Беше огромен висок мъж с тъмна коса, облечен в роба, направена от дебелата кожа на черна мечка.
Придружаваха го двама от магьосниците и един слабичък плешив човек, вероятно преводачът му.
Кунеглас, Мюриг, Агрикола, Мерлин и Сеграмор тръгнаха да го пресрещнат. Артур беше решил да остане при своите конници и тъй като Кунеглас беше единственият крал на нашата страна от бойното поле, трябваше той да приказва от наше име. Кралят обаче покани другите да го придружат, а на мен ми направи знак да изляза напред като преводач. Това щеше да бъде моята втора среща с Аел. Той беше висок широкоплещест мъж с открито и силно лице и тъмни очи. Имаше гъста черна брада, бузите му бяха набраздени от белези, носът — счупен, а на дясната му ръка липсваха два пръста. Бе облечен с ризница, носеше кожени ботуши, а на главата — железен шлем, от който стърчаха чифт бичи рога. На врата му имаше британско злато, а също и по ръцете му. Мечата роба, която покриваше ризницата му, сигурно скоро щеше жив да го свари в този горещ ден, но нейното предимство беше, че никой меч не можеше да пробие такава дебела кожа. Той се вгледа в мен.
— Помня те, червей такъв — каза той. — Саксът изменник.
Кимнах с глава.
— Поздравявам ви, кралю господарю.
Той плю.
— Да не мислиш, че като си толкова вежлив, смъртта ти ще бъде по-лека?
— Моята смърт няма нищо общо с вас, кралю господарю. Но за вашата смятам да разказвам на внуците си.
Аел се засмя, после хвърли поглед на петимата предводители пред себе си.
— Петима! Срещу един! А къде е Артур? Повръща си червата от ужас, нали?
Представих на Аел нашите предводители, след това Кунеглас пое разговора в свои ръце, а аз превеждах. Поуиският крал започна по обичайния начин като поиска от Аел да се предаде веднага. Ще проявим милост към вас, заяви той. Ще поискаме единствено живота на Аел, цялото му богатство, всичките му оръжия и всичките му жени, както и всичките му роби, но неговите копиеносци можеха да си вървят, след като им отрежем десните ръце.
Аел, също по обичайния начин, прие това искане със смях, който разкри загнилите му почернели зъби.
— Артур да не си мисли, че като се крие, ние не знаем, че е тук с конете си? Кажи му, червей такъв, че тази нощ ще използвам трупа му вместо възглавница. Кажи му, че ще превърна жена му в своя пачавра, а когато й се наситя ще я предам на робите си да се позабавляват с нея. А на тоя мустакат глупак — махна Аел с ръка към Кунеглас — кажи, че до довечера това място ще стане известно като Гроба на Бритите. Кажи му — продължи той, — че ще му отрежа мустаците и ще ги дам на дъщеря си, за да разиграва котките. Кажи му, че ще си направя чаша от неговия череп, а с вътрешностите му ще нахраня кучетата си. На този черен демон — Аел тръсна брада към Сеграмор — кажи, че днес черната му душа ще отлети към ужасния свят на Тор, където вечно ще се гърчи в гнездо от змии. Колкото до този — погледна той към Агрикола, — отдавна желая смъртта му, така че споменът за нея ще ме забавлява през идните дълги нощи. А на това прозрачно същество — плю той срещу Мюриг — кажи, че ще му отрежа топките и ще го направя свой виночерпец. Кажи им всичко това, червей такъв.