— Той казва не — съкратих речта му аз.
— Със сигурност каза много повече от едно «не» — настоя Мюриг с присъщата му педантичност, без да си дава сметка, че присъстваше на срещата единствено поради своя ранг.
— По-добре да не знаеш — каза уморено Сеграмор.
— Всяко познание е добре дошло — настоя Мюриг.
— Какво си говорят, червей такъв? — попита Аел, пренебрегвайки своя собствен преводач.
— Никой не иска да се откаже от удоволствието да ви убие, кралю господарю — отговорих аз. Аел се изплю.
— Кажи на Мерлин — хвърли той поглед към друида, — че него не съм обиждал.
— Той знае, кралю господарю, защото разбира вашия език.
Саксите се страхуваха от Мерлин и сега дори не искаха да го предизвикват. Двамата сакски магьосници съскаха проклятия срещу него, но това им беше работата и Мерлин не се обиждаше. И като че ли не се интересуваше и от разговора между предводителите, стоеше и гледаше надменно в далечината, макар че дари Аел с усмивка, когато кралят му направи комплимента.
Аел се вгледа за миг в мен. Накрая ме попита:
— Ти от кое племе си?
— Аз съм от Думнония, кралю господарю.
— Преди това, глупако! По рождение.
— От вашия народ, лорд. От народа на Аел.
— Баща ти?
— Никога не съм го виждал, лорд. Майка ми била пленена от Утър, когато съм бил в корема й.
— А нейното име?
Трябваше да се замисля миг — два.
— Ърс, кралю господарю — спомних си накрая името й. Аел се усмихна като чу името.
— Хубаво сакско име! Ърс, Богинята на земята и майка на всички нас. Как е твоята Ърс?
— Не съм я виждал, откакто бях дете, но ми казаха, че още е жива.
Той впи мрачен поглед в мен. Мюриг пищеше нетърпеливо — искаше да разбере за какво говорехме, но накрая млъкна, тъй като никой не му обръщаше внимание.
— Един мъж не трябва да пренебрегва майка си — каза накрая Аел. Как се казваш?
— Дерфел, кралю господарю.
Той плю върху ризницата ми.
— Засрами се, Дерфел, за дето си забравил своята майка. Ще се биеш ли за нас днес? За народа на твоята майка?
Аз се усмихнах.
— Не, кралю господарю, но предложението ви ми прави чест.
— Дано смъртта ти да е лека, Дерфел. Но на тези боклуци — и той махна към четиримата предводители — кажи, че съм дошъл, за да изям сърцата им.
Аел плю за последен път, обърна се и тръгна към своите хора.
— И какво каза той? — попита Мюриг.
— Разговорът беше личен, лорд принц. Говорихме за моята майка. И той ми напомни за греховете ми.
Бог да ми е на помощ, но в онзи ден аз харесах Аел.
Ние спечелихме битката.
Игрейн ще иска да разказвам надълго и нашироко. Иска да чете за геройски подвизи. То наистина имаше, но имаше и страхливци и други, които изцапаха панталоните си от ужас, но останаха в стената от щитове. Имаше мъже, които не успяха да убият никого, а само отчаяно се защитаваха. Имаше и воини, създали с героизма си истинско предизвикателство за поетите, които трябваше да търсят подходящи думи за делата им. Накратко това беше просто една битка. Загинаха приятели, един от тях бе Каван, други приятели бяха ранени, Кълхуч например, имаше и приятели, които се отърваха и без драскотина като Галахад, Тристан и Артур. Аз отнесъх един удар с брадва върху лявото рамо и макар ризницата да пое по-голямата част от силата на острието, трябваше седмици наред да лекувам раната, а и до днес там имам грозен червен белег, който ме наболява при студено време.
Не битката беше важна, а това, което стана след нея, но най-напред ще опиша накратко сражението, защото моята скъпа кралица Игрейн държи да не пропускам подвизите на крал Кунеглас, нали е дядо на нейния съпруг.
Саксите ни нападнаха. Повече от час му трябваше на Аел, за да убеди хората си да атакуват нашата стена от щитове и през цялото време магьосниците с лайняните кичури по главите си крещяха срещу нас, тъпаните биеха, а по редиците на саксите непрекъснато се движеха мехове с пиво. Много от нашите пиеха медовина — храна нямахме, но медовина имаше в изобилие. Британската войска май никога не оставаше без медовина. Поне половината от мъжете на бойното поле в онзи ден бяха пияни, но това се случва във всяка битка, защото пиенето дава на воините смелостта, необходима за най-ужасната бойна маневра — фронталната атака срещу построена стена от щитове. Аз бях трезв както винаги, но този път изкушението бе много силно. Няколко сакски воини се опитаха да ни увлекат в ненавременна атака — дойдоха съвсем близо до нас и започнаха да се перчат без щитове и шлемове. Към тях полетяха няколко недобре насочени копия и това бе единственото, което саксите постигнаха. Срещу нас също бяха хвърлени две-три копия, но повечето издрънчаха безобидно по щитовете ни. После ни нападнаха двама голи мъже, напълно загубили разсъдък от пиене или някоя магия. Кълхуч посече единия, а Тристан другия. Посрещнахме с викове и посвирквания и двете победи. Саксите, изплезили езици от изпитото пиво, закрещяха обиди срещу нас.