Помислих си — какъв печен играч!
Хелър, Бум-бум и Изи слязоха долу и въпреки пиковия час и задръстванията, бронираният камион „Бринкс“ ги чакаше. Качиха се и потеглиха с рев.
След няколко минути Хелър извади стоте хиляди от сейфа си в „Грейшъс Палмз“. Изи ги прибра в сак, качи се в камиона и тръгнаха. Пак без никаква разписка.
Във фоайето Бум-бум каза:
— Ей, аз за кого работя? За Таити или за Делъуеър? Забравих. Божичко, никога през живота си не съм виждал такова обзавеждане на офиси. И то в Емпайър Стейт Билдинг! Порасна ни работата, малкия. Какво трябва да нося, смокинг или генералска униформа?
Показа се Вантаджо.
— Къде са труповете?
— Божичко, Вантаджо — каза Бум-бум. — Трябва да видиш офисите на това хлапе!
— Какви офиси?
— Половин „бибипски“ етаж в Емпайър Стейт Билдинг! — каза Бум-бум.
Вантаджо погледна Хелър.
— Не трябва да даваш на Бум-бум да пие. Изпада в делириум тременс. Излязох да ти кажа, че Майк се обади и каза, че таксито ти ще е готово утре. Най-добре се занеси там и го вземи, Бум-бум.
— Не мога — каза Бум-бум. — Не е събота вечер.
— Ей, каква е тази събота вечер? — попита Хелър.
— Тогава се събира Лигата за граждански напредък — каза Вантаджо. — Всички големи шефове в града. Така че, по това време никой за нищо не те закача. Бум-бум няма да рискува нищо, ако отсъства от града за няколко часа, нали е вън под гаранция.
— Искаш да кажеш, че има някаква среща, на която се събират всички? — попита Хелър.
— Да, шефовете на полицията, кмета и така нататък. За нас тези срещи са лоша работа. Фаустино Наркотичи е председател и тогава раздава всички подкупи. Най-лошо е през първата събота от месеца — тогава присъстват и губернаторът, и висши държавни служители.
— В такъв случай щом не е събота вечер, аз сам ще ида и ще прибера колата — каза Хелър.
— Не, по дяволите, не можеш! — каза Вантаджо. — Не знаеш ли, че в Ню Йорк не е разрешено да карат пенавършили осемнайсет години? Точно затова ти трябва шофьор. Ще изпратя някое от момчетата. Но каква е тази работа с Емпайър Стейт Билдинг?
— Просто нещо странично, което се появи — каза Хелър.
Вероятно Хелър просто така го каза. Неангажиращо. Но в мен се надигна леко безпокойство. Ами ако този Изи не му открадне парите?
Колеж, две коли, геологическото проучване, а сега и тази странна история в Емпайър Стейт Билдинг… Умът ми просто не можеше да го смели! Само едно ми беше ясно като бял ден — от Хелър не можеше да се очаква нищо добро.
А аз нямах никаква вест от нюйоркския офис за агенти Търб и Рат. Хелър трябва да бъде спрян! Не ми беше ясно какво прави, но въпреки това трябва да бъде спрян. Този човек бе жива заплаха! Личен кабинет с изглед към целия Манхатън!
Глава трета
Понеже трябваше да спазвам странен режим заради големите времеви разлики между Ню Йорк и Турция, свикнах да спя по цяла сутрин. Отворих очи и страшно се разгневих, като видях онзи дърт „бибип“ Карагьоз, изправил се до леглото ми, кланя се и мънка нещо. Погледнах си часовника. Беше само единайсет! Впих в него гневен поглед.
— Двама мъже на двора, Султан Бей — Безпомощно размаха ръце. — Те влязоха. Седнаха на пейка. Не щат да си тръгват.
— Ще ги накарам аз да тръгнат! — извиках аз. Грабнах пушката и изскочих на двора.
— Султан бей! — викна Карагьоз. — Не сте облечен!
Тъй или иначе, изкочих навън. Никой не може да ми казва какво да правя!
Наистина, на пейката седяха двама мъже. Бяха обърнати с гръб към мен. Изскочих пред тях и се прицелих. Бяха Рат и Търб!
От изненада мустакът на Рат щръкна още повече. Пълното и подпухнало лице на Търб пребледня.
— Какво, в името на седемнайсетте дяволи, правите тук? — прогърмях срещу им.
Рат имаше нахалството да опре пръст до устните си, за да ме накара да млъкна.
Търб се опитваше пак да седне на нейката.
— Обяснете ми! — прогърмях още по-силно.
Рат още по-упорито се опитваше да ме накара с пръст да замълча и аз осъзнах, че говоря на волтариански. Но нямаше значение. Когато прислугата ме зърнеше, всички се изпаряваха.
— Ние… ние се подчинихме на заповедта ви — заекна Рат.
Това вече беше друго нещо. Накарах го да заеква.
— Вие к… к… казахте — разтрепери се Търб, — „Намерете ги и ги накарайте да докладват“.
— Ние… ние изпращахме съобщения по радиото всеки ден и… и затова сметнахме, че това може да означава единствено да дойдем тук.
Значи съобщението не е било ясно. Разчитай на подчинени и те със сигурност ще ти се качат на главата.