Мислейки си, че вероятно трябва да докладвам на Бери, се лутах през пиковия час, изпълнен с хора, които си тръгваха от работа. Изливаха се от сграда подир сграда. Какъв ентусиазиран прилив на човечество! Колко вълнуващо бе да видиш как добре си спазваха графиците!
Докато си разбутам път през стремителния па ток към схрадата на „Октопус“, всичко беше здрави заключено!
Тъй като сега бях един предан служител, си дадох сметка, че от мен сега се очаква ентусиазирано да хукна към къщи. Така и направих. Добре че не бе ни далеч, тъй като хората от охраната бяха взели петстотинте долара от портфейла ми и ме бяха оставили само с оръжието ми и федералните документи.
След една вана, за да сваля от себе си вонята на антисептика, прекарах известно време пред огледалото, опитвайки се да видя печата. Нямаше абсолютно нищо.
Повиках един пиколо да отнесе дезинфекцирани дрехи, а той се обади на обществената здравна служба, която изпрати специален камион. Измъкнах малко пари от матрака и му дадох пет долара бакшиш. Той беше много благодарен.
Тъй като Утанч не се виждаше никъде наоколо, си направих една обилна и чудесна вечеря в стаята, погледах малко телевизия и с благодарност си легнах.
Денят си го биваше, но имах задължението да бъда свеж и бодър, за да мога да се явя на работа точно в девет на другата сутрин. Нещата вече бяха в движение. Дори боговете не биха могли да помогнат На Хелър!
Глава втора
Точно в девет сутринта, спретнато облечен в чисто нов костюм и с широкопола шапка, се представих в специалния кабинет на господин Бери.
Там нямаше никого.
Изчаках известно време във фоайето.
Около девет и четиресет и пет един портиер отпори вратата, за да почисти помещенията, и аз влязох. Седнах в приемната. След около десет влезе една група от охраната, за да провери офисите и да се увери, че са безопасни. Нищо не ми казаха.
Около 10:30 четвъртият помощник-администратор влезе, изключи алармената система против крадци, отключи барикадираната си противокуршумна клетка и седна да чете „Ежедневен състезателен бюлетин“.
В единайсет се приближих към него.
— Мисля, че трябва да се срещна с господин Бери.
— Е? И защо плачеш на моето рамо? — каза той. Лошият късмет си е лош късмет. — Той продължи да чете състезателния бюлетин.
В дванайсет чух невероятна шумотевица във фоаайето. Звучеше като въстание! В готовност да изпълнявам задълженията си, се втурнах навън. Една орда от хора се изливаше от офисите и отиваше да обяд навън. Бях почти стъпкан в спонтанното масово движение. Покорно се запътих да обядвам.
В един часа следобед влязох. Четвъртият помощник-администратор се появи към един и петнайсет. Погледна ме с отвращение. Влезе в клетката си и натисна някакво копче. Петима от охраната нахълтаха през вратата с извадени оръжия. Четвъртит помощник-администратор сочеше към мен. Също и оръжията на охраната!
— Почакайте! — извиках аз. — Името ми е Инксуич! Трябва да се срещна с господин Бери!
Шефът на охраната посочи през стъклото на четвъртия помощник-администратор.
— Той в онзи списък на търсените ли е?
Беше трудно да видя какво ставаше, защото ме бяха изправили до стената с вдигнати ръце и разтворени крака.
Чух четвъртия помощник-администратор да казва:
— Не, той не е в списъка на издирваните. Не мога да разбера. Трябва да има някаква грешка.
— Там имаш някакъв друг списък — каза шефът на охраната. — Да не е списък на наемните убийци?
— Ами-и — каза четвъртият помощник-администратор, — това е бележка от Бери. — Той ми изкрещя през стъклото: — Ей, ти, тъп „бибип“. Трябваше да си В „Личен състав“ в десет часа! Нищо ли не можеш направиш както трябва? Закъснял си!
Хората от охраната ме избутаха бързо в някакъв кабинет, на който пишеше:
Напъхаха ме вътре и си тръгнаха.
— Инксуич? — каза някакво момиче. — Вие не сте в списъка на бойния отряд за Венецуела. Какво правите тук? Не разбирате ли, че правителството трябва да бъде свалено от власт до четири следобед? — Това наистина предизвика объркване. Самият завеждащ „Личен състав“ излезе да види за какво беше тревогата и изръмжа, че не може да чуе любимата си радио програма заради цялата шумотевица наоколо. Той сложи в ред нещата. Работата с Венецуела била прехвълена на руснаците. Персоналът изглеждаше много разкаян за това, че не е бил информиран.
Завеждащият „Личен състав“ натисна някакво копче. Нахълтаха шестима друга от охраната. Завеждащият сочеше към мен.
— Той разстрои работата в целия офис!