Тълпата стоеше настрани от нас. Аз покрачих малко с плаката си. Бери развя своя от вратата и я остави отворена.
Върна се към телефона.
— Хатчетхаймер? А-а, ето те и теб. Бери е на телефона… Да, добре съм… И той е добре… О-о, уважаеми, не ми казвай… Е, съжалявам за това. Тържествено обещавам да се погрижа дефектните бомби да бъдат сменени веднага. Да, имаш думата ми за това… Слушай сега, генерале. Имам един военен проблем, за който ми е необходим съветът ти. Долу на Док 92…
Една мотриса дойде. Вратите се отвориха. Пътниците започваха да излизат, виждаха надписите и Оставаха вътре. Тези, които се опитваха да се качат, фябваше да се блъскат във вагоните. Вратите се захлопнаха и мотрисата продължи с рев нататък.
Отново можех да чувам Бери.
— … О, не Нюйоркската полиция. Божичко, не… Търсим Нюйоркската национална гвардия за истински спешни случаи… Армията на САЩ ще я използва, и да увеличи бюджета на отбраната. Слушай, генерале… Да. Международната зона на края на Док 92. Това е международен проблем…
Младият чернокож идваше на себе си, вероятно защото го настъпваха. Стана изтормозено. Видя флаконите със спрея, дойде, взе ги и се захвана отново със своите рисунки.
Бери казваше:
— О-о, да, това е великолепно, генерале. И аз наистина ти благодаря за времето, което ми отдели. Успех с посолството. — Дръпна телефонната вилка. Погледна ме: — Има надежда. Хатчетхаймер е чудесен човек.
Телефонът внезапно иззвъня. Бери постави слушалката на ухото си. Вслуша се, а после заговори:
— Не, да го „бибип“, това не е магазин за деликатеси „Хорсбъргър“. Не, няма да ви изпратя три понита в гъст сметанов сос! — той възбудено дръпна вилката. — Мис Гуг! Да ви „бибип“, дръжте линия 1 чиста! Добре. Радвам се, че съжалявате. Сега ме свържете по онази линия … Да, знам, че е секретна линия, г-це Гуг. Свържете ме с „бибип“ линията!
Той въздъхна дълбоко и после пак помаха с вратата.
— Мразя чесън!
Телефонът най-после звънна!
— Тук е Бери от „Суиндъл и Крауч“. Какви части на НАТО имате в момента в района на Ню Йорк?… Какво?… Как се казвате?… Шеридън. Генерал Шеридън. — Той записваше в тефтера си. — Не мисля, че ме чухте, генерал Шеридън. Тук е Бери от „Суиндъл и Крауч“… О… Добре. Добре, включете си „бибип“ устройството за разпознаване на гласа тогава. О, Боже мой! — Той подчерта онова, което беше записал и тефтера си.
Махна с вратата. Погледна навън към мен.
— Все пак ще го намерим тоя Мадисън, Инксуич.
Някакви дангалаци не се страхуваха толкова, колкото останалите. Аз ги отблъсквах, като ги ръчках с моя плакат. Бери отново говореше.
— Добре, радвам се, че сте доволен, че се обаждам аз. Сега отговорете на „бибипания“ ми въпрос, А. Една танкова дивизия на НАТО изнася представление в Седми полкови оръжеен склад довечера. Ще трябва да го направят. Трябва да ме посрещнат на три пресечки на юг от Док 92 в 8:30 довечера с цялото въоръжение, танкове, в пълна бойна готовност…Гсперале, случайно не ме е грижа, че това ще развали шоуто им. И не ме е грижа, че са британци. Свържете се с Върховния главнокомандващ на НАТО в Страсбург веднага и получете разрешително, и то на секундата! Издайте „бибипаната“ заповед, щом трябва.
Той подчерта нещо в тефтерчето си.
— Добре, генерале. Сега има още нещо. Имате ли никакъв самолетоносач в Бруклинския флотски парк? Имате?… Американския кораб „Саратога“… Генерале, не ме е грижа дали той е на сух док. Издайте веднага заповеди за неговото прехвърляне през следващите двайсет и четири часа под командването на НАТО, Европа… Добре. Измъкнете „бибипания“ секретар на Флота от „бибипаната“ официална вечеря и го направете!… Не, нямам време да ви обяснянам защо… Да, в името на националните интереси е! Добре!
Той щракна вилката. Обърна се настрани към мен:
— Приближаваме се към Мадисън — После пак се върна на телефона. — Г-це Гуг? Не, да го „бибип“! Панталоните ви не са готови и това не е Йорквилското химическо чистене! Г-це ГУГ!… Чуйте, да го „Бибип“, стойте на тази линия… Сега веднага ме свържете с командващия офицер на американския Кораб „Саратога“ в Бруклинския флотски парк. Бери погледна часовника си.
— Време, време — каза, като леко се обърна към мен. — Всичко това отнема време. Но ние се приближаваме към Мадис… Ало. Тук е Бери от „Суиндъл и Крауч“. Приятно ми е, капитан Джинкс. Капитане, скоро ще получите потвърждение от секретаря на Флота, но не е необходимо да го чакате. Вие и целия ви екипаж бяхте прехвърлени под командването на НАТО за следващите…
Влезе една мотриса с рев. Бери затвори вратата, за да може да говори.
Май се събираше някаква шайка. Имаше двама грубовати образи, които искаха да минат през обсадната линия към Бери, който все още носеше надписа на гърба си. Някои други се опитаха да се присъединят към обсадната линия.
Аз ги парирах с различни ръчкания и бутания Един плах на вид човек явно беше попаднал между шайката и телефонната кабина. Сакото му беше същия цвят като на Бери. Надявах се Бери да свърши бързо. Нещата се затягаха. Шайката се увеличаваше. Вместо да ги отблъскват, плакатите като че ли ги привличаха. Това беше една различна тълпа — бачкатори. Очертаваше се неприятна ситуация.
Бери свърши!
Окачи слушалката и отвори вратата на кабинката.
Действах като светкавица.
Тайно взех надписа от гърба на Бери и го сложих на гърба на плахия мъж. Изсъсках в ухото му:
— Те гонят вас! Бягайте да си спасите живота!
Леле, той наистина побягна! Хукна надолу по платформата и нататък!
Тълпата, объркана в мътната светлина, привлечена, както и трябваше да бъде, от движението, видя как надписът „ЧОВЕК ОТ ЦРУ“ се измъква от лапите им!
Всички се втурнаха в ръмжащ порой след набелязаната жертва!
Дивашките им викове бяха оглушителни! Отдалечиха се.
— Какво беше това? — попита Бери.
— Тичат за здраве — отвърнах.
Напуснахме импровизирания пост на световното командване на Роксентъровата планетарна собственост.
Телефонът звънеше. Вероятно госпожица Гуг искаше още двайсет и пет центови монети. Не му обърнахме внимание и си тръгнахме.