Той очевидно беше дал знак на бригадния генерал долу в бронирания търбух. Придвижвахме се движим напред, много бавно.
— Главната ми тревога сега — каза Бери — е тази „бибип“ кола. „Ескалибур“ е. Тя е точно копие на открит фаетон за излети от 1930 година, почти изцяло от хром. Но напълно измамно. Също като Мадисън. Лостното оборудване на „Ескалибур“-а е толкова модерно, колкото на един реактивен самолет. Двигател от „Кадилак“, най-големият, който някога е конструиран. Може да задмине този Танк, както заек задминава костенурка! Ох, надявам се, че това ще свърши работа.
Отново бяхме спрели. Намирахме се точно зад южния край на отворената врата на Док 92. Там, където стояхме, беше тъмно. Можех да видя във вътрешността. Светлините показваха някакъв надпис на отдалечения край:
Товарите се обработваха, без въобще да минава през Щатската митница.
Имаше един голям контейнер, като тези, с които се превозват автомобили, с голям надпис:
Той изпъкваше в полумрака в най-външния край. Някаква крехка, малка фигура като че ли се приближаваше към него. Майката на Мадисън! Носеше в ръка кошничка с вечерята.
В далечния мрак не се виждаха никакви ТЮЛЕНИ на американския флот. Но знаехме, че са някъде там, заемат позиции, приготвят се, прицелват се с оръжия.
Бери хвърли едно око на часовника си.
Нула!
С пресекващ рев стена от диви пламъци избухна в тъмната далечина! Автоматични оръжия! Оглушително!
Свих се в ниското от страх!
О, Богове, бяхме точно в траекторията на огъня им!
Бери не се беше скрил! Какъв смел мъж!
В случай, че реша да бягам, ми викна:
— Тия са халосни. Не мърдай!
Свистене, присветване и рев на базукз! Тя не беше халосна! Удари задната страна на един голям контейнер!
Над грохота се извиси рев на двигател!
Предната част на контейнера се разтвори с трясък!
„Ескалибур“ профуча навън!
Пламъкът от оръжията просветваше върху хромираните му ауспуси!
Зад него се носеше син пламък!
Крехката жена падна! Кошницата с храна хвръкна!
Откритият фаетон за излети зарева към нас!
Отново се чу стрелба от автоматичните оръжия!
Колата излезе от Док 92!
— СЕГА! — изкрещя Бери.
Четирите предни картечници на танка се отвориха!
Трусовете почти ме събориха!
Колата промени посоката си!
Завъртя се с пищене на гуми. Опитваше се да избяга по някоя странична улица. Отрупаните патрулни Коли включиха пискливата си какафония! Гумите на колата изсвириха.
„Ескалибур“ се засили по Дванадесето авеню.
Под мен танкът се задвижи. Вървяхме все по-бързо и по-бързо. Отчаяно стисках дръжката.
Бери крещеше нещо в уоки-токито. Вятърът подронваше спуснатата периферия на шапката му. Флага на НАТО се вееше.
Ние наистина се движехме!
Осемдесет? Деветдесет? Сто!
Колата пред нас започна да се откъсва, огромният й двигател започна да доказва възможностите си!
Намирахме се на надлеза на Уест Сайд. Британският танкист караше в насрещното движение!
Парапетите и уличните лампи летяха отстрани със замайващ вихър. Сякаш целият Ню Йорк се въртеше!
Едва успявах да се задържа!
Сега, с внезапни избухвания, оръдията на танк отново стреляха. Този път трусовете почти ме опияниха.
Бери, заграден между наклонените тесни знаменца върху антените и плющящия шибащ флаг зад него, се наведе напред с шапката със спусната периферия.
— Още малко! — изрева той с вятъра.
И то се случи!
Пред нас „Ескалибур“ подскочи. Той рязко започна да намалява!
Танкът се обърна и се поднесе настрани на веригите си. Скърцането беше оглушително!
„Ескалибур“ беше спрял по незнайни причини!
Също и танкът! По средата на един парапет!
Още ревове!
Петнайсет танка в двойна линия нахлуха през вливащите се в шосето пътища отляво и отдясно.
Петнайсет смъртоносни дула се заклатиха надолу и се съсредоточиха върху шофьора на колата!
— Хатчетхаймер е гений — говореше Бери. — Лостът за улавяне на приземяващи се самолети свърши идеална работа!
И тогава разбрах какво имаше предвид. Щатс кият кораб „Саратога“ беше инсталирал на шосето „ластици“ и блокиращи механизми, които се използват при спиране на приземяващи се самолети. „Ескалибур“ се бе натъкнал на някой от тях!
Бери с мъка се свличаше надолу.
Приближихме колата.
Зад волана имаше някаква свита на кълбо фигура. Глас! Говореше с еднообразен монотон:
— Заглавие некролог по продължение на цялата страница тип осемнайсет пункта начало на цитата МАДИСЪН УМИРА МОЛЕЙКИ ЗА ПРОШКА край на цитата подзаглавие в дванайсет пункта РОКСЕНТЪР ЗАВИНАГИ. ПОСЛЕДНИ ДУМИ край на цитата текст начало на цитата вчера на надлеза на Уест Сайд запетая Дж. Уолтър Мадисън запетая погрешно разбран публицист запетая предаде С нежелание Богу дух пауза. Ще бъде погребан в гробището Байдиуй в четири днес следобед пауза. Обществеността вероятно ще поиска преместване на тялото от християнски гробища…