— Беше ужасно голям късмет, че се случих наблизо — каза Мадисън. — От кой вестник казаха, че са?
— „Скрю Нюз“ — каза Хелър.
— Леле, Боже — каза Мадисън. Сега гледаше към Хелър някак затрогващо. — Те споменаха нещо за някакво ново гориво. Просто чух случайно. Има ли ново гориво?
— Кой сте вие? — попита Хелър.
— О, много се извинявам. Аз съм Дж. Уолтър Мадисън, един обикновен репортер на хонорар. Пиша за „Кемистри Тудей“, един много консервативен малък вестник. Просто на хонорар. Но виждам, че имате проблем. Получило се е изтичане на информация. Трябва да се направи следното — давате някакво малко изявление, нещо неангажиращо и ще спрат да ви притесняват. Не искате през цялото да ви безпокоят простаци като тези преди малко, нали?
— Разбира се, че не искам — каза Хелър.
— Аз, за щастие, съм в състояние да ви помогна — каза Мадисън. — Страхувам се обаче, че не знам името ви.
— Наричат ме Уистър.
— Това пълното ви име ли е?
— Джером Терънс Уистър е пълното име.
— Аха, добре. Аз със сигурност не искам да ви се натрапвам, г-н Уистър. Но се страхувам, че сега, след като е изтекла информация, постоянно ще ви безпокоят, докато не направите някое кратко изявление. Има ли някакво гориво?
— Ами да — отвърна Хелър. — Но имах намерение да изчакам, докато се дипломирам, за да ме чуят хората.
— О, напълно разбирам. Разбира се, никой не би обърнал внимание на някакъв си студент. Така че, за да не ви досаждат, какво ще кажете да напиша нещо ала-бала в някой консервативен вестник, като „Кемистри Тудей“ например, и ще спрат да ви притесня пат.
— Звучи разумно — каза Хелър.
— Добре — каза Мадисън. — Аз бях дошъл, за да направя интервю за ефекта на боята против поднасяне върху асфалта. Асфалтът е току-шо боядисан, нали знаете. Довел съм екип, за да направи няколко снимки на пистата. Наистина няма да бъде никакъв проблем да измислим набързо някоя малка историйка за студент, който случайно е открил ново гориво в малък мащаб — и вие ще можете спокойно да про-дължите и да си вършите работата, да завършите образованието си, без никой да ви виси на главата. Мога ли да повикам екипа?
Хелър сви рамене. Мадисън извади една свирка и я наду.
Незабавно един камион с високоговорител и три големи комбита се показаха иззад трибуната и дохвърчаха. Бяха нови и лъскави. По тях имаше малки, небиещи на очи надписи „Кемистри Тудей“. Екипът слезе. Всички бяха чисти, спретнати и с професионален вид. Много учтиви. Мадисън ги представи вежливо и обясни, че не става въпрос за някаква важна история, а просто услуга. Може би една малка снимка и два инча коментар. Екипът кимна разбиращо.
Операторите се приготвиха да щракнат снимка от място.
Внезапно Мадисън вдигна ръка.
— Чакайте, чакайте! — той се обърна към Хелър. — Мистър Уистър, вие не носите очила. Хората асоциират очилата с ученето. Имате ли нещо против да ви сложим някакви очила? Да ви предадем по-учен вид? Това е само една снимка.
Хелър се забавляваше.
— ГРИМ! — извика Мадисън.
Незабавно един гримьор и две помощнички излязоха от големия камион. Те нагласиха масичка с осветени огледала. Мадисън взе чифт очила. Промуши пръст през тях и се засмя.
— Виждате ли, няма стъкла. Но ще ви придават по-прилежен вид. — Той ги сложи на Хелър. Отстъпи малко назад: — Челюстта. Твърде правилна е. Ще ви довлече ревност или жени. ГРИМ!
Бързо се заеха с челюстта на Хелър. Направиха я изпъкнала и заядлива. После гримьорът напъха някакви големи зъби в устата на Хелър.
Осветителите бяха започнали с приготовлението.
— Просто една малка снимка, нищо нагласено — каза Мадисън. — Екипът има нужда от практика, нали разбирате. Вестникът вероятно даже няма да публикува материала.
Поставиха отзад бяло платно. Мадисън каза:
— О, Боже, закъснявам за интервюто си с господин Стампи. Имате ли нещо против, г-н Уистър, ако екипът ми просто малко се поупражнява? Още са зелени. Аз няма да се забавя — той тръгна.
Екипът разположи Хелър. Започнаха да снимат с мощна камера, свързана с променлив ток. Върху главата му се заредиха множество шапки, разни шлемове, после университетска шапка. Молеха го да прави различни физиономии. На Хелър най-вече му беше забавно. Но по тяхна молба ставаше сериозен, когато снимаха.
— Винаги си правим библиотека от снимките, които сме направили, пък и ни липсва практика — каза фотографът. — Няма да имате нищо против да дадем никои снимки, ако ги поискат?
Хелър се погледна в гримьорското огледало. Със сигурност не приличаше на себе си.