— Защо не — каза той.
Фотографът му даде да подпише една пробна снимка. После шефът на екипа каза:
— Мистър Мадисън положително не си дава никакъв зор.
— Бихме могли да уплътним времето, като разпънем новия телевизионен реквизит. Досега не сме го използвали — каза реквизиторът.
За нула време построиха нещо като телевизионно студио, платна за фон, платформа, микрофони. Преоблякоха Хелър в няколко различни сака — за студио, за навън. И постоянно снимаха с телевизионна камера.
Мадисън дотърча обратно, пуфтейки.
— Съжалявам, че закъснях. О, Боже, какво сте направили, аматьори такива? Г-н Уистър, много се извинявам. — Той седна на един стол на платформата. Така се ентусиазират, когато се упражняват. Е, докато си седим тук, можете да ми разкажете за новото гориво.
— Добре — каза Хелър. — Планетата наистина има Нужда от ново гориво.
Те се разговориха приятелски. Камерата през цялото време снимаше Хелър и досаждаше!
Мадисън говореше какво да е. Все банални неща.
Хелър отговаряше, за да поддържа разговора. От време на време някой гардеробиер се втурваше и сменяше костюма му.
Най-накрая Мадисън се обърна към екипа:
— Достатъчно практика за днес. Имаме да вършим работа. Изхвърлете на боклука целия тоя филм.
— Ей, той е скъп — каза фотографът. — Не мога ли да го запазя за личната си библиотека?
— За Бога — каза Мадисън, — надявам се, че ти останал филм за това, за което дойдохме! — Той изведнъж стана тъжен.
— Страхувам се, че ще загазя. Дойдохме да снимаме боята против поднасяне, а господин Стампи няма никакви коли. Можем да снимаме само черната боя. От това не става кой знае какъв материал.
Мадисън стана.
— Оставете всичко останало — нареди той. — 3aпочнете да снимате черната писта.
— О, от това нищо няма да излезе — каза фотографът. — Ще ни уволнят!
Внезапно Мадисън щракна с пръсти.
— Г-н Уистър, знам, че е прекалено да ви моля за това, но няма да отнеме повече от минута. Бихте ли могли да покарате малко колата си ей там и да натиснете спирачки, за да поднесе?
Хелър сви рамене. Мадисън изглеждаше толкова честен и чаровен, същински шпаньол.
— Добре.
Той изкара Кадилака на пистата. Екипът зае позиции. Хелър правеше каквото му казваха.
— Не стана! — каза операторът. — Трябва ми повече скорост. Повече темперамент.
Хелър се забавляваше. И без това искаше малко да покара. Кадито поднасяше и се въртеше. Той се забавляваше.
Имаха проблеми със снимачния ъгъл.
Хелър спря при ремонтния канал. Мадисън иска>ше няколко снимки на гумите. После Хелър отново излезе на пистата.
Той направи цял кръг. Точно пред камерите настъпи спирачката. Караше само с около шейсет мили.
Кади-то отиде настрани!
Каучукът изсвири!
Предната лява гума гръмна!
Кадито се наклони на една страна, залитна, почти се обърна! Хелър се бореше с кормилото!
Успя да спре на няколко инча от една преграда от повредената гума се вдигаше пушек.
Той излезе и погледна. Имаше гума по цялата писта.
Той извади от камиона един крик и резервна гума. Зае се да я смени.
— Ще може ли да запазим това за библиотеката? — попита го фотографът.
— Не бива да казвате „да“ — каза Мадисън на Хелър. — Те продават снимките си из всички библиотеки в рада. Нямам никакъв контрол над това.
Главният оператор заговори яростно:
— Да ти го „бибип“, Мадисън! Това беше добра снимка! Ако не направя няколко снимки днес, ще ме попият!
Хелър сви рамене.
— Е, добре — каза му Мадисън. — Но трябва да мимавате, г-н Уистър. О, да. Едно нещо. Можете да носите тези очила и зъбите. За вашата собствена безопасност е по-добре да ги носите, ако се появят репортери и фотографи. Аз не мисля, че това ще стане, разбира се. Много ви благодаря за помощта днес.
— И аз ви благодаря — каза Хелър. И си стиснаха ръце. Мадисън и екипът му си тръгнаха. А аз? Аз не разбирах. Тоя Мадисън беше мек като мук. Да ме убиеш, не можех да разбера какво беше намислил. После нещо ми светна. Доверие, беше прекарал всичкото това време, за да спечели доверието на Хелър. Струваше ми се, че Бери беше надценил опасността у Мадисън, беше сигурно.
Глава трета
Цели два дни гледах екрана и връщах записи, а нямаше и най-малка следа от Дж. Уолтър Мадисън. Започнах да си мисля, че той просто се е провалил и че аз самият трябваше да се намеся.
Хелър работеше по карбуратора. Беше прибрал Кадито и ремаркето в един гараж в Сприйпорт. Беше донесъл с ремаркето стария двигател на Кадито и беше направил малка работилница. Не беше много далеч от Ню Йорк и Бум-Бум спокойно го бе карал и го връщаше със старото такси. Обикновено ходеше в офиса в Емпайър Стейт Билдинг около четири всеки ден.