Неспокоен, слязох с асансьора. Каквото и да е, само да се махна оттук. Но бях обсаден! Момчето на асансьора носеше рекламна значка на Гениалното хлапе.
На щанда за вестници имаше голяма кукла на Гениалното хлапе!
Цялата тая работа беше извън контрол. Нямах и най-малката представа какво ще се случи сега.
Глава шеста
Разгласяването на състезанието започна със слухове, че може би ще има такова. Това премина в предсказания, че ще бъде отменено. Шумната реклама продължи до момента, в който дубльорът, запитан без заобикалки в една национална телевизионна дискусия — „Цял ден е полунощ“ на Дони Фартсън — свенливо обяви, че има желание да се състезава, за да покаже новото си гориво.
Светкавични заглавия по вестниците!
Два дни по-късно, когато това събитие вече бе отишло на страница трета, се появиха нови заглавия на първа страница. Взирах се в тях мрачно:
С увереността, която би могла да се очаква от това блестящо олицетворение на американската младеж, Гениалното хлапе каза:
— Мога да ги разбия!
Скромният младеж после добави:
— Аз съм по-добър от всеки от ония некадърници.
Всичко продължаваше, вестник след вестник. На следващия ден по радиото и телевизията започнаха да се появяват нови реклами. Състезанието щеше да се състои след две седмици на пистата в Сприйпорт под патронажа па Американската автомобилна асоциация и Международната асоциация за състезания.
След още два дни започнаха да се появяват надписи, спускани от самолети. В телевизионните дискусии започнаха да интервюират експертите по автомобилни състезания. В печата имаше изобилие от предсказания на познавачи.
След още два дни продажбите на билети вероятно не са били достатъчно масови, защото по искане на обществото състезанието стана дерби по отстраняване и състезание по комбинирана издръжливост.
Терминът не ми беше известен. Какво беше дерби по отстраняване? Разбрах много бързо. Колите се блъскаха и бутаха една друга, докато останеше само една, способна да се движи със собствена мощност.
Това ме накара да се почувствам малко по-добре. Но когато всеки спортен коментатор и новинар продължаваше да твърди, че състезанието ще бъде истинска проверка на издръжливостта на новото гориво, отново започнах да се притеснявам. Нямаше нищо нередно с издръжливостта на Хелър.
Гласността за състезанието продължаваше. Но другата гласност също напредваше.
„Дърт илюстрейтид“ предлагаше сто хиляди долара награда на всеки, който би могъл да отгатне какво е новото гориво.
Появи се нова игра, наречена „Гениалното хлапе“. Беше компютърна игра и веднага започна да се продава във всички дрогерии. Който спечелеше, трябваше да носи очила.
Гениалното хлапе — дубльорът — скромно отклони покана за закуска в Белия дом, като каза:
— Твърде съм зает, за да си губя времето с дреболии.
През целия този ураган от реклама Хелър просто продължаваше да работи. Той постави двата контейнера за кислород и водород. Направи каналите, които щяха да регулират притока на газове. Направи лоста, който щеше да вкарва регулирани количества гориво. Очевидно възнамеряваше да използва голямо парче асфалт. Оформи втулката и закрепи всичко на стария двигател. Запали го и кара така около час. Изглежда работеше великолепно. Значи така имаше един час по-малко, преди саботираната част да спре да работи. После той постави двигателя в Кади-то и го покара около половин час. Още половин час по-малко. Може би вече само пет часа и половина? Той очевидно не си даваше сметка, че работи с повредена част. Това беше едната надежда.
След това извади всичкото стъкло от Кади-то и завари две временни подвижни прегради.
Изглеждаше толкова спокоен, докато обикаляше наоколо и си вършеше работата, че от тревога ми пресъхна устата. Дали знаеше нещо, което аз не знаех? Помислих. Може би Мадисън знае нещо, което аз не знам. Отидох до „Мес стрийт“ № 42. За малко да ме стъпчат. Мадисън тичаше наоколо и даваше нареждания на трима различни човека едновременно, а когато седнеше, говореше по три различни телефона едновременно. Каква ангажираност! Той дори не погледна към мен, когато му извиках.
Същия следобед влязох в офиса на Бери. Той бе в рядко добро настроение. Беше толкова нетипично за адвокат от Уолстрийт, че си помислих, че е пиян. Но той каза „не“ — просто бе прекарал цели две нощи, без да се скара с жена си.
— Не се ли притеснявате за другото нещо? — попитах аз.