Выбрать главу

Остави единия инструмент — беше към осемнайсет инча в диаметър и приличаше на тамбура.

Грациозно се отпусна върху една възглавница, с кръстосани крака. Сложи другия инструмент в скута си. Това беше нещо като лютня с дълъг калъф, с три струни и ключове.

— Господарю — тя така шепнеше, че едва я чувах, — ще нея с твое позволение и по твоя заповед.

Махнах господарски с ръка.

— Пей!

Тя се сви и аз осъзнах, че съм го казал прекалено високо.

Бе свела поглед. Настрои лютнята. Започна да свири, без да пее. НЕВЕРОЯТНО ХУБАВО! Турската народна музика е много ориенталска и завършва с неопределен ритъм, и по принцип не ми харесва. Но ръцете й бяха толкова сръчни и свиреше с такова съвършенство, че стаята сякаш се пренесе в някакъв вълшебен свят. Какъв невероятен музикант!

Последният акорд заглъхна. Страхувах се да ръкопляскам. Тя ме гледаше толкова срамежливо изпод вежди, че сигурно си мислеше, че е била прекаледно смела.

След това прошепна:

— Тук няма никакви камери, нали?

Стреснах се. Но веднага си дадох сметка защо пита. Примитивните турци вярват, че ако запишеш гласа им, ще го изгубят. Това безспорно доказваше, че тя наистина е само една скитница от пустинята Каракум, диво същество.

Казах:

— Не, не. Разбира се, че няма.

Но тя стана, движенията й чиста поезия, и обиколи стаята, надничайки зад различните предмети, за да се увери със собствени очи. Върна се и седна. Взе лютнята.

— Не бях достатъчно смела, за да пея, но сега ще го сторя.

Извири няколко акорда и запя:

„Тя се извиси като луната в прегръдките на небето, отвори устни да вкуси росата, и после отиде до слънцето! Бързо побягна! Обгорена от лъчите на твоя пламтеж!“

Бях в транс! Гласът и бе плътен и нисък, чувствен, мамещ! Говореше с тюркменски акцент, който лесно се познава, макар че си е турски. Говорят го в цяла Русия, почти без изменения. Гласът й ме караше да настръхвам. Пулсът ми препускаше.

За мое разочарование тя остави настрана лютнята. С наведена глава и поглед, вперен в земята, тя прошепна:

— Господарю, с твое разрешение и по твоя заповед, ще танцувам.

— Танцувай! — с готовност разреших и заповядах аз.

Пак го бях казал много високо. Уплаши се. Но почти веднага след това взе тамбурата. Това не беше обичайно. Обикновено турските танцьорки използват кастанети на пръстите. Но това беше турски барабан.

Тя се изправи толкова ефирно и леко, та дори не разбрах, че е станала.

В първия момент си помислих, че просто стои права. И след това видях мускулите на голия корем!

На светлината на пламъчето коремът й се движеше и се извиваше без ни едно трепване на останалата част от тялото. Истинска танцьорка на кючек!

Елечето покриваше гърдите й. Шалварите покриваха бедрата й. Но голотата между тях беже жива!

След това, в ритъм с движещите се мускули, тя започна леко да удря по тъпана. Заудря по-силно и краката й започнаха да се полюшват. По-силно и цялото й тяло започна да се полюшва. Коремните й мускули се свиваха и се извиваха и хълбоците й подскачаха!

О, небеса!

Това стигаше да докара един мъж до ЛУДОСТ!

И през цялото време очите й бяха скромно сведени надолу.

Но какво правеше сега? Между всеки две удряния по тъпана тя вдигаше ръка към лицето си.

Повдигаше воала!

Малко по малко, хълбоците й започнаха да подскачат все повече и повече, едновременно с това повдигаше последователно едното стъпало, после другото. Започна да си тананика песен без думи в ритъма на тъпана.

Изведнъж, с вик, тя подскочи във въздуха!

Воалът падна.

Тя се наведе, хълбоците й подскачаха, подскачаха, коремът й се свиваше и отпускаше, дланите и ръцете й се виеха. Очите й не се откъсваха за миг от мен и пламтяха!

Беше СТРАХОТНА!

Никога преди не бях виждал такова лице!

Дъхът ми спря. Сърцето ми се качи в гърлото. Досега в живота си не съм бил толкова възбуден.

Започна да си вдига стъпалата по-високо. Тамбурата започна да бие по-диво. Заудря я последователно по дланта, и лакътя и после ИЗЧЕЗНА!

Скачаше през светлината на пламъка, преобръщаше се във въздуха, въртеше се, навеждаше се и се спираше — очите й горяха така, сякаш щяха да пробият дупки в мен!

Подскачаше високо във въздуха.

Политаше нагоре — с големи подскоци. Тъпанът биеше все по-бързо и по-бързо. Самата тя се въртеше и подскачаше все по-бързо и по-бързо. Беше като вихър на фона на жълто-оранжевия огън.

Никога досега не бях виждал такъв танц!