През остатъка от деня не помръднах от там. Останах през цялата нощ.
На следващата сутрин командирът на базата Фахт Бей влезе в двора. Канеше се да дойде в градинката, но Карагьоз му показа къде съм и той се запъти към храстите.
— Султан бей — каза той, — моля те, не убивай новото момиче. Имаме си достатъчно неприятности, за да си навличаме още трупове. Аз вяло казах:
— Не съм се опитвал да я убия.
— Ами прислугата мисли, че си. И Карагьоз ми каза, че момичето се страхувало до смърт за живота си.
— За живота си? — казах аз.
Беше толкова далеч от това, което чувствах, че бе трудно да достигне веднага до съзнанието ми. Фахт Бей кимна:
— Карагьоз каза, че се страхува, че тук ще я нападнат. И наистина, според мен изобщо не сме добре защитени. Даже нямаме охранителни системи, които да ни предупредят в случай на атака.
Гледа ме за известно време и след това каза:
— Моля те, ще ми обещаеш ли, че няма да убиваш това момиче и да оставиш тялото й някъде наоколо. Ако искаш да се отървеш от нея, просто я отпрати, какво ти пречи?
Това беше последната му реплика. Тръгна си. Но със същия успех можеше да използва срещу мен и осемстотин киловатов бластер.
Мисълта, че Утанч може да си замине, смрази кръвта ми.
Точно тази мисъл се опитвах да отпъждам през цялото време!
Че тя ще си отиде!
О, едно беше да не ми говори, да ме отбягва. Но съвсем друго беше изобщо да я няма. Не бих могъл да понеса дори самата мисъл! Съвсем си губех ума.
Някак си в мен се промъкна идеята да действам.
Тя се чувства незащитена.
Може би, ако се чувства сигурна, няма да реши да си тръгне. Тласкан от тази мисъл, аз се втурнах към офиса. Извадих химикал и хартия. Започнах да чертая охранителна система.
Колкото повече работех върху нея, толкова повече се увличах. Щеше да стане много добре.
Започнах от портата. Една от цифрите отпред ще може да се натиска. Така целият персонал ще бъде свикван да отбранява входа.
Поставих звънеца за тревога в нейната стая, за да може да го натисне и повика прислугата, когато се страхува.
И после се замислих какво намекваше Фахт Бей като каза, че базата не била добре защитена.
Проектирах алармена система за базата, така че пелият персонал да се събира в хангара. По средата ще има скрито оръжие и ще могат да стрелят към всички входове.
Поставих звънеца в тайния ми офис. Трябваше само да настъпя една плочка и можех да събера цялата база в хангара, в готовност за стрелба.
Довърших системата. Отбелязах на проекта, че е спешен. Написах заповед за тренировки на прислугата и още една за тренировки на целия персонал на базата.
Тя ще разбере, че сега вече тук всичко е добре охранявано.
Не можех да се сетя какво друго бих могъл да направя. Пак ме обзе тягостното чувство за загуба.
Знаех, че съм разделен от Утанч и мислех, че е завинаги. Бях съкрушен.
ЧАСТ ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
Глава първа
Същият следобед се вмъкнах в тайния си офис и включих екрана, не толкова от интерес, а по-скоро, за да се разсея от грижите. В крайна сметка, Рат и Търб се бяха заели с работата и скоро щяхме да имаме кодовата пластина и да ликвидираме Хелър.
Честно казано, бях прекалено отнесен, за да обръщам внимание на това. Но не след дълго бях силно заинтересуван от ставащото.
Бум-бум слизаше с Хелър в асансьора на „Грейшъс Палмз“. От огледалото на асансьора се виждаше, че Хелър е облечен в бял пуловер с остра яка, а отдолу имаше морско-зелена копринена риза. Червената бейзболна шапка бе на тила на русата му глава. Вяло се зачудих как Хелър винаги успява да изглежда едновременно спретнат и небрежен. Може би, ако аз изглеждах така, Утанч щеше да ми обръща повече внимание.
Бум-бум беше в строго официален черен костюм, черна риза и бяла вратовръзка — типичното гангстерско облекло. Само че бе сложил стара кожена шапка, каквито носеха таксиметровите шофьори, която до такава степен не подхождаше на облеклото му, че създаваше впечатление на странна маскировка.
— Казвам ти, че наистина е важно! — каза Бум-бум. Изглеждаше много възбуден. — Дойдох направо тук. Името ти го имаше на информационното табло! С определен час и всичко останало! Разговор с психиатъра.
— Знам — каза Хелър. — Но толкова ли е лошо?
— О, боже мой, да! — каза Бум-бум. — Сигурно те мислят за нередовен. Доколкото разбирам, изобщо не ти е ясно колко сериозно е това, Джет.
Значи сега стана Джет. Сигурно го е прихванал от Изи.
— Е, ясно ми е — каза Хелър — само че…