Облегна се и се замисли. Изви устни и се потупа но устата. После погледна в досието на Симънс и се потри по челото.
— Ами — най-сетне каза той, — единствения съвет, който мога да ти дам, е като намериш някоя жена да лежи със счупен крак, остави я да си лежи.
Пак помисли.
— Да. Просто я остави да си лежи!
— Ще се връща ли мис Симънс в университета? — попита Хелър.
— Защо питаш? — каза д-р Катзбрейн.
— Ако е ненормална, как ще преподава?
— О, глупости — каза докторът. — И да е ненормална, няма никакво значение. Всички умни хора трябва най-малкото да са невротици. Така че, ако е ненормална, значи е гений, защо да не преподава!
Погледна в досието.
— Тук пише, че трябва да излезе навреме, за да поеме часовете си от следващия семестър. Откъде ти хрумна ненормалната идея, че ненормалните хора не могат да преподават в училище? Трябва да си ненормален изобщо да се хванеш на такава работа!
Хелър сигурно помисли, че разговорът е приключил, защото докторът пак взе листа и ножицата, и стана да тръгва.
Д-р Къцмозък веднага се разсея и се поряза. Протегна ръка и енергично махна на Хелър да седне.
— Току-що си спомних защо те повикахме! Да, за бога. Просветна ми изведнъж. — Трескаво запрелиства досието. — И беше много важно. Отнасяше се до нас. До персонала на болницата. А той е най-важен!
Измъкна голям червен лист. По целия горен край бе изписано „СПЕШНО“.
— Аха! Знаех си, че ще стигнем до това! Персоналът на болницата се оплаква от боклука, който правиш!
— Аз?
— Да, ти — триумфално каза д-р Катзбрейн. — Персоналът има отговорни задачи. Трябва на всеки час да бият успокоителни инжекции на себе си и на пациентите. Трябва да вкарват в шок цели отделения, сутрин, обед и вечер. Нямат време да се занимават с чистене на пода!
Докторът се наведе и заклати обвинително пръст срещу Хелър.
— Тя къса на парченца цветята, които й изпращаш! Тъпче ги по бетона! Захвърля га в тоалетните и запушва канализацията! ЗАТОВА НЕЗАБАВНО ПРЕСТАНИ ДА Й ИЗПРАЩАШ ЦВЕТЯ! ЧУВАШ ЛИ?
Хелър се отдръпна от заплашителния пръст и кимна.
Д-р Катзбрейн хвърли досието в кошчето, взе ножицата и си поряза пръста.
— Край на часа при психиатър на студента! СЕСТРА ШИБЪН! Веднага изпрати Бордън.
Хелър излезе, вземайки картона със себе си. Накара сестрата да се подпише, че се е явил.
Излезе навън, където Бум-бум го чакаше нащрек, със запален мотор.
Бум-бум бавно изстиска вътрешната част на кожената си шапка.
— Не бягаш, затова предполагам, че си се отървал?
Отвори лъскавата врата на старото такси. Свали от седалката една чанта, очевидно динамит.
— Предполагам, че днес няма да вдигаме във въздуха това място.
Хелър се качи. Бум-бум затвори вратата, махна табелката, хвърли чантата на пода пред предната седалка и се качи. Закачи лампата за такси и полицейският радиопредавател замлъкна.
Хелър каза:
— Тези хора са луди!
— Ха, ама че новина! Това всеки го знае. Къде отиваме сега?
— Ако тук няма какво повече да се прави, най-добре да ида в офиса.
— Слушам, капитане! — каза Бум-бум и препусна с таксито в натовареното движение.
Завиваше ми се свят, като гледах екрана — улици, табели, камиони — всичко се сменяше с шеметна бързина.
Опитах да се съсредоточа върху приключилия разговор. Сигурно има още много неща, които могат да се научат. Но мен достатъчно ме свиваше сърцето, за да мисля за това.
Глава втора
Хелър не обръщаше никакво внимание на карането на Бум-бум. Бръкна в един сак и извади учебник. Беше с меки корици и отгоре бе написано с молив:
„Питаше какво е маркетинг. Препоръчвам ти този опростен учебник.“
Какво му влизаше в работата на един боен инженер да учи предмет като маркетинг? Още една нишка в шантавата плетеница!
Очевидно вече почти привършваше с учебника, защото към края беше отбелязано между две страници. Той отвори там и набързо погълна остатъка от учебника, докато през това време Бум-бум се опитваше да се промуши между майки с колички и масивни камиони е ремаркетата им.
На последната страница имаше само един параграф. В него пишеше: „За да затвърди знанията си по предмета, студентът трябва да подготви проект по маркетинг, с който да направи даден продукт желан и търсен от потребителите“.
Хелър се загледа през прозореца. Търсеше с поглед рекламни плакати. Изчете доста.