След това очите му започнаха да блуждаят в различни посоки. Бях забелязал, че прави така, когато се замисли дълбоко. Измърмори на себе си:
— Фасул? Фалшиво уиски? Чайки? Обувки? Не, не! А, проучване! Не съм направил потребителски проучване.
Наведе се напред и викна през затворената преграда:
— Бум-бум! Ако беше потребител, какво би искал да купуваш най-много?
Бум-бум мина със свистене на гумите край един знак за ремонт на платното и викна назад:
— Ще ти кажа нещо, ако обещаеш, че няма да казваш на никого.
Качи се на тротоара и заобиколи един товарен камион.
— Всички мислят, че ми викат Бум-бум заради бомбите. Но не е така.
Профуча край една пожарна.
— Питай Черубино. Викат ми Бум-бум от четиринадесетгодишна възраст. Причината е в момичетата. Ако Бейб знае, че толкова често съм в „Грейшъс Палмз“, ще припадне!
— Значи отговорът на въпроса какво би консумирал най-много е момичета.
— И още, и още момичета! — викна Бум-бум и за малко не блъсна едно на пешеходната пътека, за да докаже думите си.
Хелър се облегна.
— Момичета. Хм.
Записа си на вътрешната страна на корицата на учебника: „Проучването извършено. Продукт: момичета.“
След това умопомрачаващо каране, против всички закони на пътното движение и природата, Бум-бум спря пред главния вход на Емпайър Стейт Билдинг, за да слезе Хелър. Като потегляше, викна през прозореца, че ще остави колата на мястото й в паркинга.
Хелър погледна нагоре. Зави ми се свят. Сградата, макар че не се виждаше цялата, а едва една четвърт от височината й, се губеше в облаците.
Той се понесе сред забързаната тълпа. Мина край множеството експресни и други видове асансьори и влезе в един, който явно спираше направо на неговия етаж. Никой не му обърна внимание.
Излезе. Фоайето им бе променено. Бяха се поя вили месингови табелки и палми през определено разстояние. Не бях запомнил колко огромен е етажът им.
Откри Изи в стаята за комуникации.
— Здрасти, Изи! — опита се той да надвие телексните машини. — Как върви?
Изи измъчено му се усмихна. Вероятно това бе най-ведрата му усмивка. Все още беше облечен в костюма от Армията на спасението. Роговите очила подчертаваха орловия му нос.
— Надявам се да не започнеш работа, преди нещата да се пооправят — каза Изи. Размаха един лист.
— Току що загубихме от рублевия обмен с Италия. Ужасно напрежение е. Изглежда стоте ни хиля ди не могат да надскочат и половин милион. Условията са толкова нестабилни.
— Е, плащаме си наема — каза Хелър.
— О, не сме тук само за да си плащаме наема. Ако корпорациите наследят правителствата, за прилични ще се считат суми от порядъка на трилиони.
— И още как — весело каза Хелър. — Сега, какво беше спешното?
— (), боже — каза Изи. — Боя се, че и за това не съм готов.
Хелър му махна. Излязоха и минаха край много врати с различни табелки. Изпитах меланхолично удоволствие като гледах как момичета — очевидно техни служителки, ако се съди по вида им — студентки на почасова работа — бързо минаваха край Хелър, всяка по задачите си, без дори да му кажат здравей. Спряха пред една врата — на табелката пишеше:
Изи затършува из куфарчето си за ключове. Сигурно имаше поне десет фунта ключове. Отвори вратата и включи осветлението.
Декорът беше в бамбуков стил. Двойки зловещи мечове украсяваха иначе белите гипсови стени. Срещу бюрото имаше герб — кръстосани пушки.
— У теб са вицеконсулските назначения, нали? — попита Хелър.
— Да, господин Джет. На бюрото са. Това е на Бум-бум. Това е моето. А, да. Ето и твоето.
Хелър взе своето и го погледна. Пишеше, че е консул на Майсабонго, но не можах да прочета останалото. Прибра го в джоба си.
— Компанията също е сформирана — каза Хелър.
— О, да. „Чуден нефт за Майсабонго“ ООД, регистрирана с бизнес цели в Майсабонго и т.н. Но ти няма да си директор, господин Джет. Директори трябва да са Аби Коен и съпругата му. Виждаш ли, понеже съм отговорен за теб, категорично ще следя да нямаш никаква връзка с коя да е от тези корпорации. Нищо, което да могат да открият и в най-стриктните проверки от министерството на правосъдието. Този адвокат Бери е много хитър и зъл, а Роксентър контролира наред с всичко останало и министерството на правосъдието. Опасен човек.
— Не виждам какъв е проблемът, за който ми спомена.
— Ами става въпрос за рисунките по стените. Заместник-делегатът настоява да нарисуваме портрет на Харлота.