— Мисля, че мога да се договоря с нея да позира.
— Не става въпрос за позиране, господин Джет. В това отношение имаме проблеми със стенописите за Таити. А и не само с тях. Не, г-н Джет, проблемът е в художниците!
— Мислех, че имаш художници на разположение.
— Само че ти едва ли ще ги одобриш. Говорих с няколко. На бюрото ти има техни рисунки, но… но…
Хелър му каза да заключи легацията и тръгнаха по дълъг, дълъг коридор край много врати но пътя към офиса му.
Изи крачеше до Хелър.
— Наистина не смятам, че съм готов да ти покажа нещата им.
— Намерил си художници, не е ли така? — каза Джет.
— Да. Но стиловете им са нетрадиционни. Те са антиакадемични, което е в наша полза, защото така лесно ще печелим приятели. Но са пълни нонконформисти. Едва изкараха художествено училище в „Емпайър“ — преподавателите им ги мразеха. Опитаха да се установят в Сохо, нюйоркската артистична колония, но и там ги заклеймиха и изгониха. Отказваха да проституират с изкуството си и да работят за разни рекламни агенции, затова сега умират от глад и няма къде да идат.
— Да проституират с изкуството си — каза Хелър. — Хм. Какво толкова му има на този художествен стил, че го третират така?
— Нарича се „неореализъм“. Като нарисуват една платноходка, изглежда като платноходка. Доста е революционен. И е много смел, всички съвременни тенденции го отричат. Хората им приличат на хора.
Бяха стигаали в офиса на Хелър. Беше като половин акър бяло памуково поле. Хелър отиде до отдушника и го отвори. Манхатън изглеждаше прелестно на септемврийското слънце.
— Наистина мирише на бои — каза Хелър. Обърна се и видя около дванадесет платна, всички подредени около входната врата.
Хелър ги разгледа. Приближи се.
— Но те са страхотни!
В действителност не можеше и сравнение да стана с волтарианската живопис. Но бяха по-добри от повечето картини на тази планета.
Изи каза:
— Техниката им е доста добра. Само че, след като са изучавали изкуството на Рембранд, Вермеер и Микеланджело, са кривнали от стандарта. Изцяло са ре откъснали от света на изкуството. Един дори отказал да мине с велосипед по туби с боя и да нарече резултата картина, макар че са му предложили доста солидна предплата. И другите го защитили. Случаят е много сантиментален. И в крайна сметка ги преследват и презират.
Хелър взе едно голямо платно. Беше момиче с обилна плът, с червен шал на раменете и оражева глинена кана на главата. Ако бях в добро настроение, щях да кажа, че картината е доста възбуждаща. Той взе друга. Беше нарисувано красиво момиче, изтегнало се на диван, голо и бе вдигнало във въздуха котка. По някакъв начин, дори на моя двуизмерен екран, картината изглеждаше триизмерна. Взе друга. Беше момиче в профил, захапало роза от розов храст, който изглеждаше като жив — само лицето, зъбите и розата.
— Къде са тези художници? — понита Хелър.
— Те са осем. Долу са, в преддверието. Но г-н Джет, трябва да ти обърна внимание на нещо. Това изкуство не е на мода! Тази котка прилича на котка! Момичетата приличат на момичета! Аз не…
— Съгласен съм, че трябва да обмислим въпроса — каза Хелър.
— О, слава Богу.
Хелър седна на бюрото си.
— Уредил ли си всички неща с обучението?
— О, да — засегна се Изи. — Тестовете ти вървят. Прави се цялата ти лабораторна работа. И вече няма нужда да водим записки или да правим записи. Същите тези лекции от миналата година са в горния ти шкаф в папки. Даже ходиш на часове по физически упражнения. Бум-бум се справя добре със заниманията в ШЗО. А ето тук има една аларма в случай, че неочаквано те повикат. — Подаде му я. — Надявам се, че сега ти е по-лесно.
— Страхотен начин да ходиш в колеж — каза Хелър. — Тази сутрин ходих на разговор с психиатър, но следващия семестър мис Симънс ще ми стъпи на врата.
— Толкова съжалявам, че тук не мога да ти помогна. Аз съм силно против всякакво насилие. Толкова е неджентълменско. Не можем ли да я спечелим по някакъв начин?
— Никакъв шанс — каза Хелър.
— Значи в крайна сметка може и да не завършиш.
Влезе Бум-бум.
Хелър каза:
— Вече реших. Бум-бум, ще побере ли таксито единадесет души?
— И още как! — каза Бум-бум.
— Незаконно е — каза Изи.
— А всички тези платна? — попита Джет.
— Ами опитай — каза Бум-бум.
— Обади се на твоите художници — каза Хелър на Изи. — Доведи ги долу, свали и платната.
— Къде отиваме? — озадачено попита Изи.
— Маркетинг — каза Хелър. — Ще правим маркетинг.
— Виж какво — каза Изи, — мога да купя всичко, което ти трябва. Мога да ти го взема по цени на едро.
— Не ме разбра. Не става въпрос за пазаруване.