— А, учебника, който ти дадох — каза Изи. — Какво ще предлагаш?
— Проучването заключи, че най-много се търсят момичета.
— Но това е незаконно! — каза Изи.
— Домашната работа трябва честно да се изпълнява — каза Хелър. — А това показва проучването. Така че — няма ли да бъде незаконно да не си направиш домашното?
— Много правилно — забеляза Изи. — Нямаш друг избор. Ако проучването показва момичета, значи фябва да са момичета.
Понесоха се към Пета улица.
Глава трета
— А сега, джентълмени — каза Хелър на оцапаните с боя хора, които бяха девет в кабина, предназначена за петима, а Изи и Бум-бум бяха отпред, — не искам да гледате на това като проституиране с изкуството ви…
Едно близко брадато лице се отдръпна, колкото се може повече. Наежи се:
— Няма да отстъпим и крачка от неореализма!
— За Бога, недейте! Скоро ще разберете какво искам от вас.
С рев влязоха в паркинга на „Грершъс Палмз“ Натъпкаха се в асансьора.
Хелър влезе в офиса на Вантаджо. Той седеше м бюрото си. Очевидно беше малко махмурлия. Намръщи се, като видя тълпата зад Хелър.
— Искаме да нарисуваме Минет — каза Хелър.
Това беше прекалено директна реплика за Вантаджо в този час.
— Добро утро, малкия. Искаш ли да ми предстаавиш приятелите си?
Хелър ги представи. След това каза:
— Имаме една гола стена и на нея й трябва голо момиче. Работим само с автентичен материал. Трябва ни за корпорация „Чудесата на красиви и плажове на Таити“. Минет е единствената красива таитянка, която познавам.
— Добре, вземи я, момче. Сесията на ООН започва едва през следващата седмица, така че не сме много натоварени. Сигурен съм, че Минет ще направи всичко необходимо, така че заведете я в Емпайър Стейт.
— Не — каза Хелър. — Изи — и той погледна към Изи, — има страхотна идея. Елате.
Хелър излезе във фоайето. Отвори една странична врата към малко сервизно помещение и изкара малка платформа, която явно използваха за нещо. Затича се с нея през фоайето. Един от прислуга и моментално скочи да му помогне. Оставиха я близо до входната врата.
Хелър отиде до художниците и заведе един до платформата. После изкара статив и го постави пра художника, който, като видя статив, веднага окачи на него празно бяло платно в рамка.
Хелър и прислужникът преместиха две петнисти палми на платформата.
Хелър отиде до телефона и набра един номер.
— Кой това? — гласът на Минет. — Аз необлечена. Много рано!
— Сигурна ли си, че нямаш никакви дрехи по себе си? — попита Хелър.
— О, здравей, хубавецо. Веднага идва!
— Не — каза Хелър. — Сложи си полата от трева и няколко цветя в косите и слез във фоайето.
— Фоайе? Ти шегува. Вантаджо…
Хелър подаде слушалката на Вантаджо. Той каза:
— Малкият сменя декора, Минет. Всичко може да се случи. Слез долу.
Двама дипломати си тръгваха с леко разчорлен вид. Видяха художника, изправен пред празното платно. Спряха. През входната врата влезе един ранобуден клиент, едър негър. Той видя празното платно и спря.
Отпред спря лимузина и изплю трима мароканци. Те влязоха, видяха празното платно и спряха.
Минет слезе. Носеше пола от трева и имаше вети в косите. Хелър я качи на платформата. Художникът й каза как да застане. Започна да рисува.
— Аллах забранява да се изобразяват живи тела — каза един от мароканците. Но пристъпи напред, за да нижда по-добре.
Отпред спря такси и слязоха двама дипломати, запътиха се към рецепцията, но спряха и се загледаха и рисуването.
Хелър махна на Вантаджо, Изи и другите художници. Вкара ги обратно в офиса на Вантаджо.
— Ще ни струваш цяло състояние, ако спираш на вратата всеки, който влезе — каза Вантаджо.
— А — и Хелър размаха ръце също като италианец, — помисли ли как ще се разчуе. Това е реклама!
— Я по-добре ми кажи какво си намислил — каза Вантаджо и седна на бюрото си.
— Ами — каза Хелър, — Изи го измисли. Така, това си остава само между Изи и теб, но аз все пак щеочертая за какво става дума. Казах му, че според менидеята е страхотна. Ето какво. ООН тъкмо влиза в редовна сесия. Слагаме във фоайето художник, стативи, платно. — Обърна се към художниците. — Колко време ви тряб ва, за да нарисувате истински хубав, голям портрет?
Бяха на различни мнения. Но общо взето, ставаше въпрос за срок от дванадесет часа до една седмица.
— Всяка нощ — каза Хелър на Бум-бум, — в продължение на седмица, във фоайето ще има добър художник, който ще рисува голо тяло. И всяка седмица картината и момичето ще се сменят. Ще изберем момичетата, които олицетворяват красотата на всяка страна. И всяка седмица отразяваме различна страна.