Тръгна по същата пътека.
Старата кола подскачаше, поднасяше и залиташе. Стрелваше се край дърветата. Помиташе треви и плевели. Караше към старата къща. Нима Хелър имаше намерение да се укрепи там и да стреля? Какво беше намислил?
От време на време поглеждаше в огледалото и виждаше полицейската кола. Тя се справяше много трудно. Хелър намали.
Показа се малката горичка, която криеше сградата.
Отзад с рев и вой се приближаваше полицейската кола. Десет ярда до най-близките дървета, открита местност и Хелър спря! Излезе! Подхвърли нещо навито на предната седалка. Нагласи си мустака.
Излезе от колата и застана с лице към нея, с разкрачени крака.
Вдигна ръце и се облегна на покрива на колата за опора. Зае класическата поза за обиск.
С последен подскок полицейската кола закова зад таксито. Воят на сирената заглъхна с последни издихание.
От двете седалки изскочи по един заместник-шериф, с извадени оръжия. Спряха.
Предпазливо се огледаха наоколо. Единият се приближи до Хелър и започна да го обискира. Веднага напипа нещо твърдо. Разтвори сакото на Хелър. Измъкна нещо. Заместник-шерифът стъпи встрани и попадна в полезрението на Хелър.
Държеше онзи златен дамаскин „Лама 45“!
— Ралф! — викна заместникът. — Боже мой, погледни тази бижутерия!
— Какво, по дяволите, е това? — каза другият и се приближи.
— Това е „бибип“ пистолет с диамантено покритие, ето какво е!
— Дай да видя, Джордж. Прилича на едновремешните гангстерски играчки.
— Не, това не е никакъв „Колт 45“, Ралф.
— Напротив, точно такъв е. Просто са го гравирали или нещо такова.
— Не-е, виж тук. На тази хубава картинка пише, че е от Майсабонго.
Джордж се обърна към Хелър:
— Ей, негър. Какво, по дяволите, е това оръжие?
— Мен не говори красив английски — каза Хелър с писклив глас. — Английски не мой роден език.
Ралф каза:
— Той е някакъв чужденец.
Джордж каза:
— Ей, негър. Имаш ли разрешително за това нещо?
— Виж на седалка — каза Хелър.
Джордж се наведе в таксито. Очевидно намери свитъка, който Хелър беше оставил. Но продължи да стои наведен и да го оглежда. Мърмореше нещо.
Джордж отстъпи:
— Какво става, Ралф. Нищичко не разбирам.
Приближи се до партньора си.
— Може най-добре вие обади се на красиво радио — каза Хелър. — Провери регистрационен номер.
Джордж каза:
— О, да.
Мина отзад на колата, записа си нещо и после, вземайки документите със себе си, се върна до полицейската кола и се наведе. Ралф беше нащрек, хванал в една ръка „Лама“-та и в другата своя „Колт 357 Магнум“, насочен към Хелър.
Не можах да чуя разговора по радиото, защото бяха оставили колата запалена, а Джордж бе седнал вътре. Изведнъж се подаде навън, все още държеше микрофона.
— Ралф, колата прилича ли ти на чуждестранна лимузина?
Ралф бутна назад каубойската си шапка с дулото на „Лама“-та и се премести да огледа по-добре старото такси.
— Да, Джордж. Изглежда достатъчно стара, за да не е американска.
Джордж пак потъна в полицейската кола. Отново се подаде, с микрофона в ръка. Беше изпъклил очи.
— Без „бибип“?
Наведе се вътре и окачи микрофона на мястото му. Върна се при тях с документите.
— Виж, Ралф, според тези документи това е Ранг-танго Блоуа, република Майсабонго, консул за щата Кънектикът. Номерата са дипломатически. Диспечерът провери във Вашингтон. Този негър има дипломатически имбумитет.
— Това пък какво е? — попита Ралф.
— Диспечерът каза, че от Вашингтон казали, че не можеш да го пипнеш с пръст. Може да прави каквото си иска. Не можем да го арестуваме, без значение какво извърши.
— Боже! Дипломатически имбумитет? Сигурно значи, че може да вдигне всичко във въздуха, а ние трябва да седим с вързани ръце.
— Боя се, че да — каза Джордж.
— О, „бибип“! — каза Ралф. — Не можем даже да конфискуваме това оръжие, така ли?
— Боя се, че не — каза Джордж. — Върни му го. Може даже да ни застреля и думичка не можем да му кажем!
Хелър си взе оръжието от Ралф, на когото изобщо не му се даваше.
— Цяло това място — каза той — сега вече собственост република Майсабонго. Вие не в Съединени Щати сега. Вие седи в Майсабонго.
— Божичко — каза Ралф. — Тези „бибипнати“ чужденци ни купуват „бибипската“ страна!
— Боя се, че да — каза Джордж.
— Виж какво, негър — каза Ралф. — Видяхме те, че си мина край нас мирно и сникойно два пъти. За какво, по дяволите, реши изведнъж да караш така?
— Проверка — каза Хелър. — Иска види дали вие добри ченге, хубави ченге. Вие много добре справили, моля.