Бръкна в портфейла си и извади две стодоларови банкноти. Даде по една на двамата.
— Всеки месец, вие всеки получава една.
— Шефът мина ли теста? — попита Джордж. — Той ми е чичо.
Хелър извади още две стодоларови банкноти.
— Той добър човек. Двойно минал тест. Получава толкоз всеки месец.
Прибраха банкнотите в портфейлите си.
— Боже мой — каза Ралф. — Даже не можем да го арестуваме за подкуп на полицай! Този имбумитет има и добри страни!
— Ей — каза Джордж, — също като в старите времена, за които дядо ми разправяше. Когатото контрабандистите са притежавали това място, плащали са си редовно и не са могли с пръст да ги бутнат.
— Не, не, не — каза Хелър с пискливия си глас. — Не подкуп! Моля вдигай лява ръка. Майсабонго прави всичко с лява ръка. Сега казва след мен: „Аз сега работи хонорар почасово…“
И двамата заместници повториха.
— „… заместник шериф във флота Майсабонго… и така обещава… ако види нещо странно случва се… и ако види непознат минава аз гръмна глава.“
Повториха го ясно дума по дума.
Хелър бръкна в джоба си и извади три златни звезди, на които нямаше нищо. Връчи по една на двамата заместници. После даде на Джордж третата.
— Ти каже чичо шеф той закълне също. Ето този значка.
— Ей! — каза Ралф. — В крайна сметка, това е законно! Личи си, че не е стопроцентов негър. Има сини очи!
— Още нещо — каза Хелър. — Аз наеме бели инженер. Той има бледа коса. Той също има дипломатически имбумитет, затова ако го види тук, няма проблем.
И им връчи своя паспортна снимка.
Те я погледнаха с голяма сериозност. Джордж му я върна задно с документите. Любезно вдигна шапка.
— Можеш да разчиташ на нас да светим маслото на всеки, който пожелаеш — обеща той. Ралф вдигна шапка. Качиха се в полицейската кола и потеглиха.
Изведнъж осъзнах с шок какво бе направил този ужасен „бибип“ Хелър. Беше подкупил местната власт! Сега вече никой друг не можеше да припари до това място!
На мястото, което щеше да използва за гараж, старицата щеше да стреля с пушка. Край къщата заместник-шерифите също щяха да стрелят на месо.
Колко съвършено ужасно от страна на Хелър!
Няма да можем да припарим до ни едно от местата и да го саботираме.
Щом вземем пластината, ще трябва веднага да го очистим в Ню Йорк!
Да го „бибип“. Знаех си, че ще загазим, ако започне да изучава шпионаж. И ето какво стана!
ЧАСТ ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
Глава първа
Съдбата рядко е любезна. А когато започне да ти сервира неприятни неща, рядко знае кога да спре.
През остатъка от деня Хелър работи около къщата — главно проветряваше навън разни неща, провери дали печката работи — предполагам, защото зимата наближаваше. Изглежда му харесваше да е сред природата. Възхищаваше се от имела, чийто листа вече бяха започнали да почервеняват от нощ ния хлад. Качи се на един хълм и огледа местността. Изглежда го заинтересуваха някакви камънаци в района около къщата, защото слезе, разгъна взривни въжета и изравни със земята две малки възвишения, Той обожава да взривява разни неща!
Най-накрая постави и табела:
„Минаващите през частната собственост ще бъдат депортирани, а преди това застреляни. Не се поема отговорност за щети, нанесени от избухване на минни полета“
Откри място, където таксито можеше да прекоси реката и след малко пое още по-навътре в необитаемия район. Изведнъж се показа изоставената бензиностанция, само че отзад. Беше на същия стар път!
Старицата излезе и му отвори вратата на гаража.
Хелър влезе, насочи светлината върху себе си, след това върху таксито и за нула време всичко възвърна предишния си цвят.
Той излезе в двора и поправи вратата. Нацепи дърва на старицата, като мина един дезинтеграторен пистолет по цепениците, изпи чаша кафе, изслуша една реч какъв чудесен младеж бил и по здрач пое обратно към Ню Йорк.
Каквото и да правеше, напредваше с твърде големи крачки и твърде бързо!
При мен беше след полунощ. Тъкмо бях пропълзял до празното ми легло, порядъчно изтощен, когато на вратата се почука. Беше Фахт бей. Подаде ми един плик и си отиде.
Отворих го със сетни сили. Прочетох първите пет реда и рязко се изправих. Това беше очакваният доклад от Рат и Търб:
Имаме добри новини за теб. Ние сме в болницата. Направихме точно каквото ни каза. Веднага след пристигането ни в Ню Йорк си осигурихме от фалшификатора необходимите документи на делегати в ООН от Зимбабве. Сдобихме се с подходящи костюми. С тази дегизировка пристъпихме към изпълнение на задачата.
Отидохме в обозначената мишена, както ни бе заповядано.