Ясно защо беше бесен. Няма да може да си изпиши дълга и да стреля по влекача. Но аз се приближих до техниците.
— Какво знаете по този въпрос? — сурово казах аз.
Бяха бледи като тебешир. Шефът на сервиза каза:
— Нищо! Двата бойни самолета са заключени. Нас изобщо не ни пускат на борда.
Обърнах се към пилота убиец.
— Ето, виждаш ли? Не са те. — Той пристъпи към мен.
— Тогава КОЙ?
И той сграбчи отпред туниката ми.
— Ти? Да. Ти ще летиш с този влекач. Може би си се опитал да си спасиш главата за сметка на правителството!
Шоковата ми палка случайно попадна срещу стомаха му.
— Заплашваш ме, а? — Забеляза антиманкосите, застанали в група пред влекача. — Може би си заповядал на тях да го направят?
Капитанът на антиманкосите излезе напред. Бог да благослови капитан Стаб!
— Не съм получавал никакви заповеди от офицер Грис.
Пилотът убиец сега се захвана с него.
— Даже да беше, щеше да излъжеш! Вие също ще бъдете във влекача, ако се наложи да го свалим! А сега заминавате на пътешествие.
Капитан Стаб каза:
— Корабът не може да лети в извънпланетно пространство. Може само да се движи със спомагателните двигатели в тази слънчева система. Има подслушватели и можете да го откриете. Така че и какво става дума?
Бог да го благослови!
— В такъв случай — каза пилотът убиец, — нямам друг избор, освен да застрелям техниците един по един, докато получа отговора. А ако свърша с тях и все още няма никаква яснота, започвам с твоя екипаж.
Фахт бей изкрещя:
— Офицер Грис! Ако застрелят всички техници, ще пазализират базата! Ако застрелят твоя екипаж, нима да можеш да се движиш с него! Моля те, в името на бога, ИЗМИСЛИ НЕЩО!
Да, тук имаше право. Капитан Стаб каза:
— Единственият, който сега не е тук, но присъстваше при пристигането на двата бойни кораба, беше онзи имперски офицер!
Вдъхновението ми дойде! Казах на пилота убиец:
— Едва ли това е направено днес. Проверявали ли сте оръжията, откак пристигнахте?
— Не, откъде накъде? Целта ми е този влекач. Той не е помръднал.
— Проверихте ги чак когато предположихте, че вследствие раздвижването на влекача, може да се наложи да действате? — казах аз.
— Да! — отсече пилотът убиец.
— О — казах. — Това обяснява всичко. Онзи имперски офицер в действителност е инспектор на Короната, затова не се сетих за него. Но аз го видях да влиза и излиза и от двата ви самолета малко след като пристигнахте.
— Какво? — изкрещя пилотът убиец. — И не си докладвал?
— Е, ами той е инспектор на Короната. Има заповед да застреля всички вас. Пъхаше си носа навсякъде във личните ви дела. Пък и бях сигурен, че ще проверите всичко, преди да тръгнете.
— Кой имперски офицер? Онзи високия с русата коса?
— И сини очи — казах аз. — Същият.
Обърнах се към събрания персонал на базата и наш ара. Казах с висок глас:
— Много съжалявам, че престъпление и саботаж от страна на един имперски офицер поставиха н опасност живота на всички ви. Но сега може да си отдъхнете. Очевидно той го е сторил. Най-добре да запомните, че трябва да го убиете на място, ако пак го видите тук. Той е заплаха за живота ви.
— Имперският офицер — прошепнаха те.
— Този смахнат „бибип“ имперски офицер! — казаха пилотите убийци.
— Няма начин проклетите имперски офицери да не създадат някоя неприятност — каза капитан Стаб.
След като постигнах единодушно съгласие, че Хелър трябва да бъде убит на място, аз им се усмихнах.
— Сега, след като определихме линията на поведение, ако той се появи някога тук, да се връщаме на работа.
Разпръснаха се.
И най-приятното от целия майтап беше, че бях прав. Бях съвсем убеден, че Хелър е виновен. Това, че действията му можеха да спасят живота ми, нямаше значение.
След онова обаждане имаше някаква вероятност да се появи тук. Е, аз ще се погрижа за това. Каквото и да се случи, никога няма да напусне тази планети жив. Това беше сигурно.
Онези ядосани и отмъстителни лица бяха като балсам за мъките ми. Сега вече не само аз и Ломбар имахме зъб на Хелър!
Глава четвърта
В салона за екипажа на влекача капитан Стаб ме погледна с възхищение.
— Без съмнение съвършено се справихте с положението, офицер Грис.
Малките му като копчета очички блестяха от другарско чувство.
— Нищо работа — казах аз. — А сега да се залавяме за работа.