Извадих една волтарианска координатна система на планетата и няколко геологопроучвателни карти и му показах точно къде е мястото, където трябва да се приземим.
— И после го убиваме? — каза капитан Стаб.
— Това не е сигурно — казах аз.
— Първо го изтезаваме?
— Капитан Стаб, наистина смятам, че се разбираме отлично. Но имаме проблем. Той притежава нещо, което трябва да взема. Ако не успеем сега, друг път.
— О — промърмори недоволно. Но просветна. — И веднага щом го вземеш, го убиваме.
— Точно така.
— Добре! — каза той.
— Стратегията ни ще бъде да го държим спокоен, да не го стряскаме. Да го накараме да мисли, че му сътрудничим.
— Това е мъдро — каза Стаб. — И след това можем да го изненадаме.
— Точно така — казах аз. — Сега, той иска да му занесем онези сандъци долу в хранилището. Има вероятност този път да не получим това, което искаме и да се наложи да му ги дадем. Но ако го получим, искам да саботирате предаването им.
— Мислех, че вече сме го саботирали? — каза Стаб.
А, Ломбар ги е уведомил по задачата.
— Ами, не е достатъчно — казах аз. — Той е много хитър и нечестен.
— Като всички имперски офицери — каза Стаб. — С изключение на присъстващите, разбира се, имам пред вид теб.
— Всъщност, аз така и не успях да стана имперски офицер. Вместо това ме изпратиха в Апарата.
— Не си имперски офицер?
— Не — казах аз истината. — Само един второстепенен изпълнител в Апарата.
Протегна ръка и ме потупа.
— Ти си добър човек, офицер Грис.
В салона за екипажа се разнесе топлина.
— Проблемът е — казах аз, — как да извадим сандък 5 от хранилището.
— Хранилището и подовите плочи са здраво заключени!
— Надявах се да знаеш някакъв начин.
Той помисли. Извика един от двигателните инженери. Излязоха. След малко се върнаха. Капитан Стаб каза:
— Има един малък авариен изход от двигателното помещение. Строят ги задължително. През него може да се провре един. Оттам се излиза в долното хранилище. Заобикаля всичките му запечатани докови плочи. На теория по време на полет доковите плочи не се запечатват. Слиза се от двигателното помещение в хранилището и оттам през тях в случай, че входът на двигателното помещение автоматично се е затворил поради прегряване. Във Флота измислят подобни глупости.
След няколко минуги бях в хранилището. Светнах с фенер. Сандъците си бяха на мястото, прилежно подредени. Сандък номер пет беше точно там, където го помнех — най-отгоре.
Оставих те да свършат работата. А тя никак не беше малко. Трябваше да разопаковаме кутията парче по парче. Съдържаше много тежки предмети. Прехвърлихме ги горе в двигателното помещение. Искам да кажа, те ги прехвърлиха. След това заковахме сандъка и прехвърлихме нещата навън.
Чак тогава дойде моят ред да се захвана за работа. Изчистих всички боклуци и опаковачен материал, които се бяха пръснали наоколо. Завързах наново нески един възел и обезопасих сандъците. Даже накарах капитан Стаб да провери. Не бе останала и следа от сандък номер 5 в хранилището.
Изхвърлихме всички боклуци от кораба и ги дезинтегрирахме. Зарових тежките предмети на дъното на една килия.
— Какво ще му кажеш? — попита Стаб. — В случай, че не го убием.
— Че сандъкът не е бил натоварен на кораба. Колкото по-просто, толкова по-добре.
— Ти си цяло чудо — каза Стаб. — Какви бяха онези неща?
— Не знам. Но съм сигурен, че той знае. Ще му попречим на плановете.
— Ти наистина си цяло чудо — повтори Стаб.
Помотах се малко. Изглежда на аптиманкосите им доставяше огромно удоволствие да дооправят нещата така, че да не се събуди подозрението на Хелър. Отстраняваха и най-малкото петънце, боклуче, прах, отвън и отвътре.
Тази дейност бе доста чужда на природната им нагласа — обичаха само да се излежават, да хвърлят зарове и да пият. Но сега ги бе обхванала някаква радост. Създаваха атмосфера, която да не събуди у един имперски офицер и най-малкото подозрение, че ще му забият нож в гърба.
Естествено, не можеха да проникнат в задната част на кораба, но Хелър не би очаквал това. Все пак всичко, което можеше да види, щеше да блести от чистота.
— Искаме нов чифт униформи, за всички — каза капитан Стаб. — Ще създадем впечатление на идеалния екипаж. И разбира се, трябват ни и нови лични оръжия.
С радост подпечатах поръчката.
Там всичко вървеше отлично, затова се прибрах в тайния офис. Исках да съм абсолютно убеден, че Хелър не ни е скроил някакъв капан.
Но Хелър най-спокойно си закусваше в апартамента и дояждаше втори шоколадов сладкиш. Същевременно четеше наръчник по разузнаване, озаглавен „Как да се справяме с добре обучени шпиони“. За разнообразие тази сутрин, за разлика от повечето сутрини, нямаше смущение. Дипломатите очевидно нямаха желание да си възвръщат младостта под въглеродната дъга по това време на деня.