Нямаше смисъл да се разговаря с него по някои въпроси. Беше прекалено глупав. Извадих списъка на Джими Канавката.
— Тук има двеста имена. В списъка има и телефонни номера. В Париж, Ню Йорк, Лае Вегас и Рио и бог знае още къде. Направи им график да идват тук по двайсетина наведнъж и се заемай с работа!
Взе списъка. Изглеждаше объркан.
— Сега пък какво има?
— Не зная как да използвам тукашните телефони.
Грабнах си листа. Като видя малоумни, веднага ги познавам.
— Аз ще го свърша!
Хванах дръжката на вратата.
— Няма нужда да се връщаш пеша до вилата — викна той: — Моят шофьор ще те откара с колата ми!
И, да го „бибип“, отпред чакаше ново Омни с униформен шофьор, който ми отвори вратата.
— Къде желаете да отидете, Султан бей?
Казах му, че може да върви в който и да е от адовете, в които ходят мюсюлманите, и тръгнах пеша. Ще им покажа на тях!
Разходката ме поохлади. Прахд пилееше реки от пари. Никакви приходи.
Седнах със списъка. Какво да правя с него. Замислих се. Националната агенция за сигурност следи всички международни разговори. Може би не беше разумно да се обаждам оттук. Може ченгетата да проследят гангстерите дотук, даже ЦРУ, което е още ио-лошо. Аз си имах достатъчно разправии с убийци гази вечер.
Да. Написах ясни указания да се използват пратеници и в никакъв случай телефонни обаждания. Написах точно какво да се прави. Закодирах инструкциите, както и списъците. Изтичах но дългия тунел до кабинета на Фахт бей.
— Изпрати това до организацията ни в Ню Йорк. Веднага.
Взе листовете.
— Предполагам, че знаеш какво вършиш, Султан Пей. В момента около нас се вдига много шум, повече, отколкото можем да понесем. Преди малко в града се стреляше. Току-що ми се обадиха. Къде беше?
— В един бар, пиех кола и мога да го докажа — казах аз.
— Обзалагам се, че можеш — каза той.
Все пак занесе листовете до машината си и ги изпрати.
Глава седма
Но съдбата не бе престанала да ме налага. Като се обърнах да тръгвам, Фахт бей каза:
— В килиите имаш още един затворник. Капитан Холц ми се обади от един публичен дом в Истанбул днес следобед и каза, че имал заповед да върне затворника обратно на Волтар. Пита дали имаме още един чифт окови.
Ту-ту! О, небеса, никога ли няма да се свършат тези неприятни задължения!
— Добре — нетърпеливо казах. — Ще ида да го разпитам сега.
Излязох. Нямах кола, затова тръгнах пеша и хладната вечер към бараките на археологическите работници. Обадих се на дежурния офицер и влязох ме в хангара.
Пред килията офицерът от стражата попита:
— Искаш ли да остана? Доведоха го във вериги. Сигурно е доста буен.
Реших по възможност да се покажа силен и твърд.
— Мога да се оправя с него — казах. — Въоръжен съм.
Офицерът отключи вратата на килията и се отдалечи.
Включих осветителните платки на килията. Ту-ту се събуди, видя ме и започна да реве. Видът му не приличаше на нищо.
— Шест ужасни седмици в ужасен кораб с ужасен екипаж, всеки се мъчеше да се добере до мен — каза той. — А сега и ти!
Сълзите се стичаха по хубавото му лице.
Ударих му шамар. Мразя хомосексуалисти. От тях ми се обръщат червата. Самата мисъл мъж да прави любов с мъж ме кара да позеленея!
— Имам две пощенски картички — казах аз. — Една за теб и една за Одур. Ако не ги пуснете при пристигане, майките ви автоматично загиват.
Сълзите станаха реки.
— Така че, ако искаш тези картички да продължават по магическата поща — казах аз, — ще престанеш да хленчиш и ще кажеш всичко — ясно и разбираемо.
Помоли ме за разрешение да иде до тоалетна.
В килиите няма много лично пространство. Накара ме да се обърна с гръб.
Най-сетне се успокои и седна на каменната пейка което значеше, че издаваше дълги, покъртителни хлинания.
Сега, като се поуспокои, аз казах:
— Искам да знам всичко, което е казал и направил лорд Ендоу откак тръгнах. Започни да ми разказваш!
— Успях да пристигна там едва на десетия ден, откак ти замина — проплака той.
— Никакви оправдания. Започвай!
— Още като ме видя, той каза: „О, окъпи мой!“ И после: „Панталонът ти изглежда малко тесен. Ела в банята ми, за да мога…“
— Не, не, не! — разгневих се. Мразя педита. Мъж да се люби с мъж, направо настръхвам! — Искам да ми кажеш съществените неща! Важната информация!
— О. Важните неща. Каза, че съм много по-красив от неговия ординарец и незабавно го върна обратно във Флота. И че аз наистина съм прекрасен! Една нощ Ендоу каза, че…
— Ту-ту — казах аз с възможно най-смразяващ Глас. — Искам политическа информация. Политическа, не хомосексуална!
Пак започна да плаче и аз трябваше да му ударя шамар.