После седнах и написах писмо на Ломбар. Нищо важно, само общи приказки. И след това една молба. Написах и писмо до Снелц.
Много внимателно ги опаковах, заедно с последния доклад, за да ги пратя по „Бликсо“.
Вече бях готов за следващия етап. Ако всичко това има ефект, ще ми спаси живота, и то от не една заплаха.
Почувствах се уверен.
Възнамерявах да съчетая хитростта на земната психология с полицейските техники на ФБР. Няма начин да не успея.
Глава девета
Беше време аз да се обърна срещу съдбата. Обадих се на шофьора на таксито. Спеше.
— Познаваш ли онази дебелата стара курва, която живее на север от Фада? Фатима Ханъм? Намери я и веднага ми я доведи.
Това страшно го притесни.
— Ей, какво става със знаеш кой?
Не можех да го оставя да мисли, че не са ми наред сексуалните възможности или способността ми ди се оправям с жените.
— Тя е чудесна. Фатима е за друг.
— О, така ми олекна. Парите не се връщат обратно, нали знаеш? Сега ще дойда с Фатима.
Отворих една резервна спалня. Хвърлих на пода няколко възглавници. Нагласих няколко лампи, за да се получи приглушена светлина. После отидох до сейфа и взех малка камера. Поставих я в ъгъла на Стаята, включих я на дистанционно управление и пъхнах дистанционното в джоба.
Взех хипношлема и отидох през тунела до хангара.
Офицерът от стражата ми отключи килията на Ту-ту. Ту-ту се събуди.
— О, не! — изкрещя той, само като ме видя.
— Спокойно — казах аз. — Ще става и по-лошо. Сложи си това на главата.
— НЕ! — изкрещя той.
Офицерът ми помогна да му го сложим и да го вържем с веригите. Изведох офицера навън.
— Какво е това, което сложихме на главата му? — попита той.
— Заглушава писъците — казах аз.
— О, крайно време беше!
— Слушай сега — казах аз, — кои от персонала на базата са наказвани за малтретиране на турчета?
— Шест човека — каза той.
— Най-лошият?
— О, той излежава в момента деветдесет дена. Тринадесета килия.
Отидохме до килия тринайсет. Онзи седеше отпуснато, когато запалихме светлинните платки. Беше едро, дебело чудовище, с мускули като балони.
— Ще направиш точно каквото ти кажа и край на присъдата — казах му аз.
— За какво става въпрос?
— За секс.
— Не ща да имам нищо общо с момичета — каза той.
— Не е момиче. Разбрахме ли се?
— Добре — каза той. — Сега ли искаш да го направим, тук?
Едва не го цапардосах. Мразя хомосексуалисти. Но имах по-важни неща.
— Дръж го тук — казах на офицера.
Върнах се в килията на Ту-ту. Пъхнах записаната касета в хипношлема. С пръчката, която си носех, натиснах копчето за включване, като внимавах да съм далеч от хипнополето.
Ту-ту спря да се мята.
Пак протегнах пръчката и изключих шлема.
Махнах му веригите.
Свалих шлема. Извадих „Колт Кобра“-та. Изведох го в коридора.
Извадих от джоба две превръзки. Казах на офицера да им завърже очите. Направи го.
С насочен в тях пистолет ш подкарах по тунела към тайния ми кабинет, през спалнята, прекосихме двора и ги вкарах в приготвената свободна спалня.
— Седнете на възглавниците. Не си сваляйте превръзките. След малко се връщам.
Излязох. Шофьорът ме чакаше с Фатима Ханъм. Казах му да остане в таксито.
Фатима Ханъм представляваше само трептяща плът и воня. Казах:
— Прави точно каквото ти казвам и ще ти дам петстотин лири.
— Тук на тревата? — попита тя.
Накарах я да млъкне. Казах й точно какво трябва да прави. Малко се учуди, но кимна.
Заведох я в резерваната спалня.
Имаше проблем. Огромното чудовище си беше свалило превръзката и се опитваше да съблече Ту-ту.
Насочих пистолета към него и той си седна на мястото. От този момент често трябваше да насочвам пистолета.
— А сега, Ту-ту — казах аз, като се наведох и му прошепнах в ухото, защото говореше само волтарийски, — ще си получиш наградата за това, че беше такъв добър пратеник.
Отстъпих назад и махнах на Фатима.
Излязох и натиснах дистанционното на камерата.
Иззад затворената врата чух как Фатима запя приспивна песен:
Ту-ту изведнъж изписка!
Чудовището изпсува и му заповяда да не мърда.
Отвратено свих устни, като чух как Ту-ту започва да стене от удоволствие.
Приспивната песен пак започна. Продължаваше И продължаваше. Последва експлозивна псувня от чудовището. Ту-ту крещеше в екстаз.