След това чух звучна целувка!
— О! — чу се гласът на Ту-ту на волтариански. — Толкова си по-добър от Ендоу!
Моментално изключих камерата.
Отворих вратата.
Ту-ту седеше, обгърнал ръце около едрата свиня. Изглеждаше като зашеметен.
— Какво ме накара да кажа това? — каза той. — Не е вярно. Не си по-добър от Ендоу!
Тънко се усмихнах. Беше го казал, защото така му бях заповядал но хипношлема.
— Времето изтече — казах аз.
— Какъв език говори този? — попита Фатима.
— Бебешки — казах аз.
— О, така ли. А мен никой ли няма да ме оправи?
Изкарах я от там. Дадох на шофьора хиляда лири да си ги разделят. Върнах се в стаята.
Мъжагата пак бе започнал да опипва с лапи Ту ту, който нямаше нищо против. Ритнах ги и ги разделих. Мразя хомосексуалистите.
С помощта на „Колт Кобра“-та ги накарах да си облекат дрехите и да си сложат превръзките на очите. Върнах ги в хангара и га закарах пред килиите.
— Добре ли мина? — попита офицерът.
— Чудесно — казах аз.
Вкарахме Ту-ту обратно в килията. Казах на мъжагата:
— Можеш да си вървиш. Свободен си.
— Не може ли да ми дадат още деветдесет дена с него в килията? — подметна той, като минаваше край нас.
Накарах капитана от стражата да го изведе до бараките. Сложих Ту-ту на пейката. Още беше замаян.
— Е, позабавлява се — казах му.
— Да, да — каза той и завъртя очи.
— Но ще трябва да си платиш.
Той застана нащрек.
— Нали каза, че е награда?
— Наградата беше жената. Не си си платил за мъжа. Слушай сега.
Извадих три предмета от джоба си, от ежедневния комплект на Апарата.
— Често поднасяш сутрин на офицерите главотръс и кексчета. В дланта ми има три капсули. Във исяка има концентриран молекулярен прах. Ядрото на молекулата се състои от смъртоносна отрова.
Той затрепери и очите му се разшириха от ужас. Психологията има право. Каквото и да им кажеш след полов акт, има хипнотичен ефект.
— Тази отровна молекула — продължих, — е затворена в медна молекула, която е като щит около нея. Медната молекула е затворена в молекула захар. Като попадне в стомаха, трябват два часа, за да може стомашната течност да разяде медта. И после човекът умира. Ясно ли е?
Беше му ясно. Но напук на мен припадна. В килията имаше кана с вода. Плиснах му лицето и го свестих.
Той простена:
— Дай ми ги. Искаш да ми заповядаш да направя нещо ужасно. Ще ги погълна и трите наведнъж!
— Не — търпеливо казах аз. — Отровата предизвиква много болезнена смърт. Химиците на Апарата са работили години наред, за да изобретят нещо толкова болезнено. Така че ти никога не би оцелял, ако ги погълнеш.
Започна да плаче, тъй че аз му ударих шамар, за да го върна на темата.
— А сега много внимавай. Знаеш двамата фалшификатори в Отдел 451, нали?
Изпъшка.
— Ще им сервираш закуската. Ще изпразниш по една капсула върху кексчето на всеки и ще направиш така, че да изглежда като повече захар.
— О — изстена той. — Предлагаш ми да убия!
— Престани да цивриш. Като ги поднесеш на двамата фалшификатори, след това ще направиш същото и с Боуч. Изсипваш третата капсула върху кексчето на Боуч и…
— БОУЧ? — извика той и припадна.
Залях го с още вода. Най-сетне се свести.
— Ако не направиш това, няма да дам на Одур картичката за теб от магическата поща, когато пристигне след три месеца. Командирът на Отдела на ножовете ще получи заповед в Мистин. И край с майка ти.
Той пак припадна. Нямаше повече вода, така че го ритах, докато се свести.
— И още нещо — казах аз. — Изпратил съм на Ломбар някои поръчки, но искам да бъда сигурен. Трябва хубаво да се потрудиш, като използваш цялото си влияние върху Ендоу, и да изпратиш при следващото пътуване двама човека заедно с Одур — никакви провали. Трябва да пристигнат право тук, щастливи и непокътнати. Първата е графиня Крек. Вторият е доктор Кроуб.
Той плачеше, виеше, мяташе се и удряше с юмруци ио каменната пейка. Знаех, че това представлява опит да откаже. Бях подготвен.
Извадих един малък екран от джоба си. Включих го. Държах му главата така, че да го гледа.
Последва цялата секс сцена. Завърших със целувката и класическата забележка, която го бях накарал да изрече с помощта на хипнотична сугеетия. „О, толкова си по-добър от Ендоу!“ Ние, психолозите, си знаем работата.
— Ендоу ще ме убие! Ще ме затвори доживот! Заедно с маниаците!
— Точно така — казах аз. Да, наистина ние, психолозите, си знаем работата. — И ако онези тримата от Волтар не са мъртви, а двете лица не пристигнат с Одур, този запис отива право при Ендоу. Ясно ли е?