Какво правеше той тук?
Можеше да се направи само едно заключение. Той знае, че съм го надушил и е дошъл тук, за да ме убие!
Зарязах зсякаква мисъл за разходка!
Тихомълком се оттеглих в стаята си.
Затворих и спуснах и двете резета на вратата на спалнята си.
Отворих коридора към кабинета на Фахт и хукнах да тичам, колкото ми държат силите.
Останал без дъх, се втурнах при Фахт.
— Има някакъв мъж в предния ми двор — казах без каквото и да било предисловие.
Фахт бей преглеждаше някакви счетоводни сметки. Уморено вдигна поглед.
— Вероятно е част от бъркотията с американския консул — Видя, че не разбирам. — Стрелбата — поясни той. — Онзи, за когото ти намерихме алиби. Всичко беше много спокойно преди ти да дойдеш.
— Какъв американски консул? — изкрещях му.
— Не знаеш ли за американските консули? Те имат две основни задължения. Едното е да предявяват искания за телата на мъртвите американци. Другото е да защитават живите американци от местното правосъдие и да направят всичко възможно да попаднат в някой чуждестранен затвор, който им е под ръка. И, разбира се, имат и тайното задължение да ръководят ЦРУ.
— Какво става? — изпищях аз.
— Няма смисъл да се правиш, че не разбираш — отвърна той. — Преди два дни имаше стрелба в един от местните хотели. Един мъж на име Джими Каишката Тавилотврат влязъл в някаква стая и бил направен на решето. Друг мъж на име Гунсалмо Силва бил арестуван. Той е по следите ни, Грис. Силва дойде с „Бликсо“ и ти знаеш това. Ти ни нареди да го закараме в онзи хотел и ние го сторихме. Лично той уби Тавилотврат.
— Какво се случи? — запитах умоляващо.
— Полицията арестува този Силва и го хвърли в пандиза. Американският консул в Анкара дойде тук да предяви претенции към тялото и да го изпрати с някой кораб у дома. Силва чу, че американският консул е в града и настоя да го види, като заяви, че е американски гражданин. Ние се изплашихме, че ще задържат Силва и вероятно ще го разпитат, но това не стана. Американският консул удостовери, че Силва е американски поданик и, разбира се, те настояха съдът да го изпрати в затвора на хляб и вода. Но местната полиция каза, че било при самозащита и пуснаха Силва. Не обичат чуждестранна намеса. Консулът ужасно се разгневи заради липсата на международно сътрудничество, но си тръгна със сутрешния самолет с тялото на Тавилотврат. Сега разбираш ли? — Всъщност не го интересуваше. — Ако мъжът на моравата ти отпред е набит, много мускулест, с тъмна коса, тъмни очи и мургава кожа, то това е Гунсалмо Силва. Но всичко е уредено. — Погледна ме с пронизващи очи. — Как така винаги се появяват неприятност там, където си бил и как така винаги се появяваш си закъснение, когато вече всичко е уредено?
Уредено?
— Вси светии, какво имаш предвид с „уредено“? Той седи отпред на моравата с рязана пушка!
— О-О, я стига! — каза Фахт бей. — Подробности, подробности.
Разбрах, че от него няма да получа никаква помощ. Обърнах се да изляза и се кълна, че го чух ли казва под носа си:
— Желая му успех.
Но в този момент бях твърде разтреперан, за ли го взема под внимание.
Минах обратно но целия дълъг, дълъг тунел и се върнах в стаята си.
Хиляди планове започнаха да се надпреварват и да се преплитат в мозъка ми. Заредих наполовина една къса десеткалиброва пушка, но после я оставих. Не можех да пръсна Силва на парчета по цялата предна морава. Щяха да останат доказателства. И освен това, ако си покажех главата навън от дворнста врата, той можеше да стреля пръв!
Не можех да се свивам от страх в стаята си цели дни наред. Трябваше да оправя тая работа.
Седнах и взех лист хартия и химикал. Започнах да записвам всичко, което знаех за Гунсалмо Силва. Това е нещо като последна сламка. От него може да се роди шедьовър.
Първото нещо, което ми хрумна, бе, че не трябва да плащам на Тавилотврат никакви комисионни. Това беше на добрата страна на везните.
Другото беше, че Гунсалмо Силва седи на моравата отпред. То не беше на добрата страна на везните.
Какво всъщност знаех за този гангстер? Работил като телохранител на Свети Джо Корлеоне, но е и този, който е натиснал спусъка при опушкването му. Имал е някаква маловажна информация за служителите на заплата при Мафията, която разпитващият го от Спитеос беше извлякъл от него. Аха. И Нюхът му не е бил особено добър: извикал е американския консул.
Имаше обаче и още нещо. То ми убягваше. Изведнъж загрях. Сега той е хипнообучен в техниките На Апарата! Завършил е това училище! Брей! Той Беше смъртно опасен!
Напсувах Боуч, че бе отложил напечатването на заповедта за екзекуцията му.