Под леда.
Не, не трябва да унищожавам тези шлемове. Може би никога няма да успея да се измъкна от тази стая, освен ако не ги използвам. Гунсалмо беше убил Тавилотврат. Обучен от Апарата, може би щеше да сгащи и мен, каквото и да направех.
Очевидно верният отговор беше да го ударя с паралитична стреличка, да му поставя шлем и да го изпратя да копае тунели в леда.
Добре.
Но при никакви обстоятелства не исках да поемам какъвто и да било риск на МЕН да ми бъде поставен шлем от Крек или някой друг!
Събрах толкова кураж, колкото да разгледам един шлем още веднъж. Отпред имаше малка лампичка, която показваше, че е включен.
Я чакай! Тази лампичка не беше част от веригата на мозъчните вълни.
БЛЕСТЯЩА ИДЕЯ!
Мога да излизам от тази стая през двора, да прелъстявам всяко момиче, което поискам, да карам хората да ми се кланят, а Утанч — да ме обича предано!
Без никакъв риск за самия мен!
Глава втора
По комуникационната система към хангара повиках техника, който беше монтирал новата алармена инсталация за спешни случаи. След малко той се появи по тунела от хангара. Беше наперен и самоуверен тип, един малък лилипут на име Флип от Уиго, една от планетите на Волтар. Никой никога не бе успял да го накара да си среше косата в Земен стил: тя стърчеше нагоре в две спирали като антени-близнаци.
— Алармената система не работи? — попита той.
Накарах го да седне. Подадох му хипношлема и кутията, в която беше.
— Съществува сериозна заплаха — казах. — Тези пристигнаха наскоро с „Бликсо“. Действат върху всекиго.
Той разгледа хипношлема. Да разчиташ на техници. Никога не поглеждат нещо отвън. Моментално започна да го разглежда отвътре и да го човърка. После спря.
— Ако работи, защо трябва да го поправям?
— Ти не разбираш — казах търпеливо. — Има още Шестнайсет. Искам така да се настроят, че да работят само когато аз пожелая. Искам да стане така, че при НЯКОИ хора само да изглежда, че работят, а Всъщност въобще да не действат.
Той затършува из шлема.
— Ами това е лесна работа. Лампичката отпред, Която показва на оператора, че шлемът работи, не е част от главната верига. Тя може да работи отделно.
Така че ще й поставим един превключвател и тя ще може да свети, без да е включена главната верига.
— Нещата са по-сложни — казах аз. — Искам операторът да включва шлема и да вярва, че работи, но шлемът да действа на едни хора, а на други — не. Значи, мислех си, дали не можеш да поставиш някакъв таен превключвател, който да се изключва само от този, върху чиято глава е шлемът. Това ще разреши проблема.
— О-о, искаш да кажеш, че човекът с шлема трябва да може да го изключва, докато операторът си мисли, че той е още включен. Така ли?
— Точно така. Сега, мислех си, че само много малко хора могат да си мърдат ушите. Аз мога. Просто имам талант за това. Така че, ако операторът ми постави шлема и аз си размърдам ушите — да кажем три пъти — шлемът да се изключи, а операто рът да си мисли, че той все още е включен.
— Аз не мога да си мърдам ушите — каза Флип.
— Точно така — отвърнах. — Така шлемът би действал върху теб, но тъй като аз МОГА да си мърдам ушите, не би действал върху МЕН.
— Не може да бъде направено — каза той. — Не и с наличната техника. Няма ключове, които се задействат от мърдане на ушите.
— Нито дори с част от ухото? — попитах умоляващо.
Той видя, че съм много отчаян. Замисли се. После погледна краткото упътване, което четох.
— Хм — изпухтя той презрително, — съкратено упътване за оператори. Не върши работа.
Посегна към дъното на кашона и измъкна едни огромно, дебело упътване, което можеше да ти счу пи ръцете: „Упътване за техници: проектиране, теория, поддръжка и поправка“. След секунда вече беше погълнат в огромни, разположени нашироко схеми.
— Аха! — каза Флип. — Верига с много разклонения, многопосочно въвеждане на информация и паралелно включване. — Той постави пръст върху нея с театрален жест. — Точно тук!
Седях обнадежден.
Той погледна в шлема. Разви един малък капак и надникна вътре.
— Това са части на производителната компания „Йипий-Зип“. Имаш късмет. Те са стандартни при компютрите. От техните материали имаме с тонове.
— Можеш ли да направиш нещо? — попитах, останал без дъх.
— Ако поставя прекъсвач на взаимната приближеност в тази верига точно тук и ако той бъде задействан, предната лампичка ще светва, но шлемът ще остава незадействан и няма да протичат вълни.
Макар че схемата беше огромна, частта, която той сочеше — както и всички детайли в нея — не беше по-голяма от нокътя на палеца ми. Казах: