Филип изгасна като лампа! Това, което бях поставил в косата му, бе една прашинка! Истинската Част Б се намираше в една оловна кутия в другата стая!
Пъхнах записаната лента в отвора на шлема. Влезе веднага, както и трябваше да стане.
Свалих шлема от главата му. Той просто си седеше със затворени очи. Извадих прашинката от косата му.
Изнесох шлема и оловната кутия от стаята. Затворих килера. Върнах се и сложих няколко от инструментите му до секретната пластинка на пода в тайния офис, където той беше работил.
Всичко беше готово. Казах:
— Благодаря.
Той ме погледна, очите му все още някак светеха, и каза:
— Алармената система наред ли е?
— Много съм благодарен, че дойде да я оправиш отвърнах аз.
— Да-а — каза Филип и изглеждаше съвсем нормален, — всъщност не се беше повредила сериозно. Трябва да стъпите върху подовата пластина много здраво и да завъртите крака си, за да изключите алармата в хангара. Просто помнете това.
Той събра инструментите си и си замина с тананикане. Бях откраднал един от пробните му измерватели. Отидох и взех един шлем. Взех и една истинска Част Б. Извадих я от оловната кутия. Поставих я под шлема. Включих го.
Измервателят беше МЪРТЪВ!
Ура-а! Е, сега вече нещата ще бъдат в мои ръце!
Много скоро ще мога да съблазнявам всяко момиче, да карам целия персонал да се кланя, като ме види, дори ще мога да накарам някого да обере банка за мен. Ще мога да изтрия паметта на Силва. Но най-вече ще мога да заповядам на Утанч да ме обича и да дойде в леглото ми!
Трябваше обаче да свърша още едно нещо.
Глава трета
Написах набързо една бележка. Сложих й печат, за да изглежда по-официална.
Извадих един „Колт 45“ и се уверих, че е зареден в случай, че се натъкна на Силва — което със сигурност нямах намерение да нравя.
Радостно полетях по коридора към офиса на Фахт бей. Зарадвах се, че не беше там. Добрах се да телефона му и позвъних на таксиметровия шофьор. Имах проблем с намирането му, но след три позвънявания из града успях. Беше в някакъв бар и играе ше хазарт. Каза, че малко губел и първо искал да си навакса. Аз бях много търпелив. Каза, че ще дойде след малко.
Влезе съпругата на Фахт бей, видя ме и излезе забързано.
Фахт бей дойде най-сетне. Не исках да го виждам. И той не искаше да ме вижда. Личеше си. Седна. Погледна ме.
— Тия кражби на хероин продължават — започна той.
— Защо го казваш на мен?
— Сигурен ли си, че не разбираш? — По начина, по който ме гледаше, разбрах, че мисли, че аз го вземам!
— По-добре е да имаш малко повече респект — казах му с леден тон. О-о, щеше да ми падне. Той беше един от първите кандидати за онези хипношлемове.
— Почти сме разорени — каза той. — Онази болница струва пяло състояние! Ливанският банкер е много разстроен.
— Защо го казваш на мен? — попитах.
— Ти си Генералният извънреден инспектор — каза Фахт.
— Да, така е. И не го забравяй — отвърнах аз.
— Не сме се издължили на И. Г. Барбен за последната доставка на амфетамин — каза той. — Онази, която замина с „Бликсо“.
— Да върви по дяволите „Бликсо“ — казах аз и бях напълно откровен.
— Ливанците ще трябва да вземат пари назаем от банката, за да купят последната макова реколта. Лихвата е 30 процента.
О, Небеса, някой някога бил ли е по-настървен кандидат за хипношлем!
— Бяхме платежоспособни, докато ти не се появи — каза той.
По два хипношлема на ден! Ще види той!
Най-сетне шофьорът на таксито дойде. Беше девет часа. Огледах се внимателно наоколо за Силва, преди да изляза навън.
— Загубих пачката си — каза таксиметровият шофьор. — Можеш ли да ми заемеш няколко долара?
Разгневен му казах да ме откара до болницата. И той щеше да получи един хипношлем!
Стигнахме до болницата. Казах му да чака и да си отваря очите на четири за един мургав сицилианец.
Влязох вътре. Беше пусто с изключение на една старица, която беше на нощно дежурство на регистрацията. Продължих направо покрай нея. Отворих с трясък вратата на спалнята на Прахд.
Две глави се надигнаха.
— Татко! — извика сестра Билдирджин.
— Започна ли да ми тече заплатата? — попита Прахд.
Очевидно бяха по средата на нещо. Изглеждаха напрегнати.
— Излизайте от това легло! — заповядах аз. Тук имаше със сигурност още двама кандидати за хипношлемове. Никакъв респект. Баша й беше един тлъст никаквец.
Те бяха достатъчно умни, за да схванат ситуацията. Сестра Билдирджин изскочи от леглото. На мястото на гърдите й нямаше почти нищо, понеже вероятно беше само на петнайсет. Напъха се в сестринската си униформа. Изглежда кълнеше под носа си. Прахд стана. Този път постъпи умно — първо си обу обувките. Завлякох го в кабинета му. Показах му официално изглеждащата бележка-фалшификат.