Прахд задълба с бормашината и настрани. Припаднах.
Когато се свестих, сестра Билдирджин каза:
— Беше за първи път през нощта. Очаквах го с нетърпение през целия ден. Усещах го ясно до върха на Главата си! И тогава влезе баща ми!
Опитах се да й кажа:
— Сестра Билдирджин, аз не съм баща ти. Това е комплекс на Електра. Ти тайно желаеш баща си и страстта ти се изразява в омраза. — Но марлята беше в устата ми.
Прахд държеше оловната кутия.
— Моля, вижте това ли е предметът.
Тя пусна главата ми за момент. Това беше предметът. Кимнах в агония.
Той го взе с пинсета и го пусна в някакъв разтвор. Издърпа го навън. Тя отново сграбчи главата Ми. Коленете й ме дълбаеха. ОЛЕЛЕ! ОЛЕЛЕ! ОЛЕЛЕ! Изобщо не го постави внимателно.
— Някога спирал ли си по средата? — каза сестра Билдирджин. — Точно когато започне да става много хубаво?
Той извади група костни клетки от епруветката, която беше катализирал. Като някой зидар ги подреди в направената дупка.
Всяко докосване сякаш теглеше нервите ми един по един!
— Виждаш ли — каза сестра Билдирджин, — аз съм младо момиче. Аз тъкмо започвам. Всичко това е ново и красиво за мен. Бях чувала, но не съм знаела, че може да бъде толкова хубаво, толкова хубаво, толкова хубаво!
Сега той теглеше скалпа ми надолу. Болеше като при жигосване. Жилеше!
— Трябва много да внимаваш с младите момичета, които никога преди не са го правили — каза сестра Билдирджин. — Това е най-приятното преживяване в живота им!
Прахд размазваше нещо по краищата на раната върху скалпа. Всяко движение беше като пробождане със стрела!
— Не бива да спираш младите момичета по средата — каза сестра Билдирджин. — Продължаваш и им позволяваш да свършат. Младите момичета имат нежни сърца, не забравяй това!
Прахд държеше лампа, която светеше върху черепа ми. Беше толкова горещо, че чувах косата ми да съска.
Той отстъпи назад.
— Вече можеш да го пуснеш да стане, сестра Билдирджин — каза той с професионален тон.
Тя слезе от мен. Навсякъде ме болеше толкова силно, че дори не усещах как коленете й ме дълбаеха, оставяйки драскотини.
Тя взе една пинсета, очевидно само за да й е под ръка в случай, че й хрумне нещо. Отхлаби каиша на гърлото ми, така че вече можех отново да дишам. Разкопча и останалите.
— Е — каза Прахд, — присадихме ви микрофон. Сега започвам ли да получавам заплатата си?
Извадих топа марли от устата си.
— Измитайте се оттук! — изкрещях им.
Те веднага се подчиниха. Докато излизаше, сестра Билдирджин вече разкопчаваше униформата си. Гледаше Прахд с обожание.
— О, така обичам да практикувам медицина, а мие, докторе? ТОЛКОВА е стимулиращо!
Смъкнах се някак от масата. Стаята се въртеше около мен.
Не знаех дали бях „избибипан“ или опериран!
Глава четвърта
Таксиметровият шофьор се събуди, когато наближих колата. Взря се в мен. Каза с шокиран глас:
— Бре, онзи мургав сицилианец да не те настигна?
Накарах го да ме откара до бараките: не можех да понеса повече жалването на Фахт бей. Влязох ирез хангара. Пазачът попита:
— Банда ли ви е пребила?
Минах през тунела до тайната си стая. Добрах се тромаво през вратата на килера до спалнята си.
Сринах се. Всъщност не заспах — просто изпаднах в безсъзнание.
На другата сутрин се събудих много късно. По яката на пуловера ми имаше кръв. Косата ми беше сплъстена. Трябваше да взема бързи мерки. Взех един душ. Изненадах се, когато открих, че от главата ми не блика повече кръв. Бях още по-изненадан, когато докоснах мястото: за малко щях да умра от болка.
За да облека риза обаче, не трябваше да дърпам нищо над главата си. Започнах да се наслаждавам на онова, което бях постигнал. Нито един от хипношлемовете нямаше да ми въздейства. Нямаше да има повече кошмари, изпълнени с опашати дяволи от Манко. Бях защитен от Крек. А никой на тази планета не беше защитен от мен. Усещането беше приятно.
Сервитьорът ми донесе малко горещо кайве саде — без захар. Изпих го, като го сърбах между големи глътки вода. Това е правилният начин да се пие такова кафе, макар че го нравех рядко. Но ранените ожадняват. Напълно пренебрегнах сладкиша баклава.
Тъй като сервитьорът изглежда беше влязъл и излязъл, без да бъде направен на парчета от двуцевен леопард, минах на пръсти през павираната алея до дворната врата: исках да обмисля откъде да накарам някой пазач да изстреля паралитичната стреличка по натрапника. Погледнах през шпионката.
О, Небеса!
Утанч тъкмо тръгваше с нейното БМВ.
А на предната седалка до нея седеше ГУНСАЛМО СИЛВА, съвсем близо до нея!