Колата изчезна зад портата.
Излязох в парка.
Карагьоз помагаше на градинаря да засади цвете в една дупка. Помахах им с ръка и после посочих мълчаливо към портата — бях безмълвен.
— А, той ли? — каза Карагьоз. — Той чакаше теб.
Кимнах безчувствено.
Карагьоз каза:
— Имаше някакви странни мъже в града последните няколко дни. Утанч се изплаши и тази сутрин нае Силва за телохранител.
Все по-лошо и по-лошо! Не само че се готвеше да стреля по мен, ами открадна и любимата ми танцьорка! И кой знае тия двамата какво заговорничат против мен!
Добре беше, че планирах всичко за хипношлемовете.
Карагьоз каза:
— Той е разорен. Американският консул му отнел всичкото сухо, което получил за убития гангстер — каза, че било консулски данък. Дадохме му да яде.
Даже персоналът беше обединен!
Тръгнах към портата. После си дадох сметка, че постъпвам много глупаво, като излизам невъоръжен. Тръгнах да се връщам към стаята.
Чу се фучене и ръмжене.
Утанч вкара с трясък БМВ-то в парка!
Със свистене на гуми то спря на обичайното си място. Замръзнах.
Погледнах към колата като птица, хиннотизирана от змия.
Това беше краят.
Гунсалмо Силва слезе от колата. Държеше „леопарда“ в ръка. Утанч, с качулка, пелерина и фередже, се завъртя покрай мен, без да хвърли дори бегъл поглед в моята посока, сякаш не съществувах. Очевидно ме беше отписала. Само след секунда вратата на стаята й се затръшна след нея и металните резета си отидоха по местата с дрънчене.
Силва просто си стоеше там — наполовина вътре, наполовина вън от колата. Гледаше ме.
Никога не се бях чувствал толкова гол. Не можех да извадя оръжие. А и той би имал предостатъчно време да ме застреля, преди да го извадя. Освен това беше обучен в хипноза от Апарата и беше способен на всичко.
Вървеше бавно към мен с „леопард“ в ръка. Беше много мускулест, с много сицилиански вид, ужасен. Мръщеше се.
Спря на пет стъпки от мен. Вдигна „леопарда“. Почеса се по главата с дулото.
— Абе, къде, да го „бибип“, съм те виждал преди? — попита.
Не казах нищо.
Той се намръщи още повече. Тогава лицето му се просветли и стана като тъмен облак.
— О, сещам се. В онзи „бибипан“ кошмар, който ми се явява. Ти си мъжът в него. Аз стоя там в един хамбар, пълен с летящи чинии.
Изгледа ме от горе до долу и кимна.
— Е, това изяснява нещата. Можем ли да отидем някъде насаме и да седнем? Тук е някак пренаселено.
Коварно. Точно каквото можеш да очакваш след обучение от Апарата. Той не искаше екзекуцията да е публична. Спалнята ми беше най-близо до оръжията.
Намерих гласа си.
— Ела с мен — казах и го поведох по пътя към спалнята.
После станах даже още по-хитър:
— Искаш ли преди това да пийнеш нещо? Малко скоч?
— Не се докосвам до него — каза той. — „Бибипаните“ язви.
Е, опитай пак, имаха навик да казват старите ми професори.
Ако все още не си мъртъв, винаги има малък шанс да не се затриеш веднага.
Заведох го в спалнята си. Настаних го да седне на един стол. Обмислях идеята да отида в тайната стая, да стъпя на подовата платка, да завъртя крак и да събера целия състав в хангара. Но веднага се сетих, че ще идат в хангара, а не тук, където имах нужда от тях. Опитах с хитрост. Казах:
— Разбрах, че Утанч те е наела като телохранител.
— Да — изгрухтя той.
— Тази страна е доста дива. Квалифициран ли си? Как уби Тавилотврат?
Засмя се кратко, като лай.
— Детска играчка. Когато ония двама „бибипци“ ме заведоха в оная „бибипана“ стая, аз отивам и си казвам: „Това е нагласено за някакъв «бибипан» удар“. Схващаш ли? Точно това казах — „Нагласено за някакъв «бибипан» удар“. Разбираш ли?
Разбрах. Това беше заплаха.
— Значи, когато ме сложиха в „бибипаното“ легло, си казах: „Някой «бибипан» «бибипец» ще дойде тук след секунда, за да ме затрие“. Веднага щом ония двама „бибипци“ си тръгнаха, просто навих одеялото, сякаш беше тяло, и се заврях под леглото. Детска играчка… Няколко минути по-късно щях да съм „бибипан“, ако грешах. „Бибипецът“ влиза тихо през прозореца. Отива с котешки стъпки до „бибипаното“ легло. В ръката си носи „бибипана“ кама. Освен това носи този леопард в кобур до „бибипания“ си ляв крак… Ръга камата в „бибипаното“ кълбо от одеялото, сякаш е „бибипски“ разстроен. И аз просто се протегнах и сграбчих „бибипания“ му „леопард“ от „бибипания“ му крак… Преди да успее да се наведе и да види какво има под „бибипаното“ легло, му прострелях „бибипания“ ляв крак. После падна, така че му пръснах чатала… Той нямаше кой знае какво „бибипано“ намерение да убива някого точно в този момент, тъй че излязох изпод „бибипаното“ легло. Видях, че има граната, аз я взех и макар че беше „бибипски“ голям риск да стреляш в близост до „бибипаното“ нещо — избухват, — хакнах един куршум в одеялото, изтрих отпечатъците от „бибипания“ пистолет и го поставих обратно в „бибипаната“ му ръка, която беше спряла да се гърчи… Претърсих го за „бибипаните“ му пари и намерих четири допълнителни пълнителя. Потопих „леопарда“ с пълнителите в „бибипаното“ тоалетно казанче… „Бибипаната“ полиция дойде. Мислеха, че онзи приятел се е опитал да използва бомба и тя е избухнала твърде „бибипски“ бързо. Но като разбраха, че съм американец, ме хвърлиха в пандиза… Като някой „бибипан“ глупак им прогърмях ушите за „бибипания“ американски консул и той дойде на другия ден и помоли да ме оставят да живея, но те го пратиха по дяволите да се „бибипа“ отзад. И това е последният „бибипан“ път, в който викам американски консул. Взе ми всичките мангизи… Значи, върнах се в хотела на другия ден и измъкнах „леопарда“ от тоалетното казанче.