Остана дълбоко замислен за момент.
— Смътно си спомням, че в един от кошмарите си виках американски консул. Аз съм тъп „бибипец“. Но усещам, че съм някак по-отворен в бизнеса напоследък. Изглежда знам от само себе си какво да правя. Което ме доведе и при теб.
— Секунда само — казах аз. — Изглеждаш квалифициран. Но това е една доста дива страна. Ако ще бъдеш телохранител, имаш нужда от това.
Бях оставил един хипношлем отвън. Взех го. Сложих го на главата му и завъртях ключа. Предната лампичка светна ярко.
Почаках.
Той просто си седеше там.
Чаках очите му да светнат и да се затворят.
Той просто си седеше там.
Напълно буден!
— По дяволите — каза той, — нямам нужда от шлем. — Посегна нагоре и го свали. — А и не изглежда да е противокуршумен. — Сложи го в скута си.
Небеса! Не действаше! Щитът не действаше.
Посегнах и го взех. Размислях на бързи обороти. До мен седеше един хипнообучен от Апарата наемен убиец!
— Имам странното усещане — каза той, — че ми е писано да видя бибипания главатар в Турция и ми казват, че това си ти. Имам бибипаното тъпо чувство, че имаш някаква работа за мен.
Спрелият ми дъх изхриптя навън. Ето значи какво му бяха казали под хипноза, след като е бил хипнообучен!
— Дамата, дето е с теб тук — как се казва, Утанч? Смешно име. Както и да е, тя ми предложи работа. Но не ми се струва, че трябва да се захващам с това и няма да е за постоянно… Само преди няколко минути потеглихме по „бибипания“ път към града. И тя ми каза колко се страхувала от всички чужденци в града през последните няколко дни, но не искала да се разправя с оръжие. И после ме помоли…
— Чакай малко — казах аз. — Ти не говориш турски.
— О, знам. „Бибипан“ гаден език. Английският й има странен акцент.
О-о, милата, тя беше учила английски. Вероятно за да ме зарадва! Виждах я да носи много учебници. Колко мило от нейна страна.
— Понякога е „бибипски“ трудно да я разбереш. Използва твърде много „бибипани“ големи думи. Както и да е, само преди минути караме ние по пътя към града и тя иска да разбере кои според мен са тия птици. Тя не ги нарече птици. Тя каза… А, да. Тя каза „чужди натрапници“. Аз, разбира се, знаех и й казах, че ония „бибипани“ „бибипци“ са американският консул в Анкара и трима-четирима други мъже от ЦРУ. И хоп, тя веднага обръща — на едно дяволски кръстовище за обратен завой — и се връща обратно тук. Струва ми се, че не се чувства в безопасност.
Е, разбира се, че не се чувстваше в безопасност Бедното малко диво пустинно момиче!
— И трябва да е променила решението си — продължи той. — Щото първо говори, че не иска никакни „бибипани“ разправии, а после иска да знае колко струват наемните убийци. Жени! — добави той с отвращение. — Винаги променят „бибипаните“ си решения!
Да, жените бяха провокация. Можех да се сгъглася с това.
— Та значи — каза той, — да стреляш по американския консул в Анкара е ужасно „бибипски“ близо до дома!
Често отчаянието е баща на вдъхновението. Трябваше да се отърва от този Силва. Той беше не само заплаха за базата, ами застрашаваше и дълготрайното ми владеене на Утанч. Можеше да я убеди да избяга с него!
Какво беше най-опасното, което можех да го помоля да направи? Нещо, което със сигурност щеше да струва живота му. Кой беше най-добре охраняваният човек на планетата?
— Какво ще кажеш да гръмнеш президента на САЩ? — предложих аз.
Той завъртя глава.
— По дяволите, не искам да бъда герой като Осуалд.
И тогава се сетих. Това със сигурност щеше да убие Силва!
— Какво ще кажеш за директора на ЦРУ?