Той се замисли. Почеса се по страната с дулото на „леопарда“.
— Има смисъл. Тъпите „бибипци“ с техните американски консули. Има смисъл.
После ме фиксира със замъглените си очи.
— Добре — каза той. — Ще го направя за стотина от тези чаршафи. — А после добави: — Плюс разходите.
Направих една бърза сметка. Малко не ми беше исно дали „чаршаф“ означава банкнота от сто или хиляда. Но да кажем, че е хиляда. Сто хиляди турски лири са само около хиляда щатски долара. А и освен това той никога нямаше да успее. Ще го надупчат като швейцарско сирене.
— Решено — казах аз.
Каквото и да е, само да го отдалечи от Утанч. Добри пари. Бръкнах в джоба си и извадих шепа лири. Подадох му ги.
— Иди и си намери стая в града. И стой далеч от тук, за да не компрометираш плана. Наеми я в хотел „Касъл“: скоро не сме стреляли там. Утре ще получиш парите и един билет за Щатите.
— Имаш ли някакви пълнители за този „леопард“? — попита той. — Мисля, че пълнителите се панлажниха в онова „бибипано“ тоалетно казанче.
Имах няколко дванайсеткалиброви патрона за пушка, които щяха да станат за неговата. Един дребен търговец ги продаваше евтино, защото дванайсеткалибровите са толкова малки, че не стават за нищо, даже и за канарчета. Казах му да излезе в градината. Отидох при саковете си с оръжия. Намерих кутията. Дори поставих парче олово на едната страна, за да съм сигурен, че ще я уловят самолетните детектори.
Излязох и му дадох кутията. Разтърсих ръката му.
— Успех — казах горещо. Но не се разбра на кого го пожелах.
Казах на Карагьоз да го откара в града.
Добро отърваване! Ще се опитва да ми отмъкне Утанч!
Върнах се в офиса си и написах заповедта за парите и самолетния билет за Фахт бей. Знаех, че той ще запротестира, но случаят беше спешен. СБОГОМ, ГУНСАЛМО СИЛВА!
Глава пета
Защо шлемът не беше подействал?
Разгледах го. Поставих откраднатия измервател под него. Разбира се, той не помръдваше! Лампичка та светна, но през самия шлем не минаваха никакви вълни.
Тъкмо когато щях да повикам техника Флип, си спомних, че му бях дал следхипнотично нареждане да забрави за тях.
Нещо тук определено не беше наред. Но ако съм добър в езиците, схемите на електрически вериги и други подобни са ми пълна мъгла.
С много труд извадих всички други шлемове. Из пробвах всеки един с измервателя.
Всички мълчаха! Лампичките светваха, но те не работеха!
Розовите ми мечти да контролирам всеки на тази планета посредством хипноза висяха на косъм.
Внимателно се върнах назад към всичко, което направихме с тях. Всички работеха, когато той ги поправи.
Аха! Все още пазех кашоните и кутиите за превключвателите. Извадих една. На нея пишеше „Ключ за прекъсване на взаимна близост“. Я чакай. Имаше и нещо напечатано със ситен шрифт: Производител — „Компания «Йирий-Зип», Индустриален град, Волтер.“
Не, не. Не това. От другата страна на кутията с още по-ситен шрифт пишеше:
Внимание: Модел с минимален обхват. Да се употребява само в космически кораби, действащи в боен ред. Обхват на действие: 2 мили.
Всичко се сгромоляса. Космическите кораби се движат толкова бързо, че една двумилева зона на предупреждение не означаваше нищо. Вероятно затова тези ключове бяха в такива количества тук — защото по принцип се използваха превключватели с по-широк обхват — може би хиляда мили.
Но само две мили!
Всеки път, когато бях на по-малко от две мили от някой от шлемовете, той нямаше да действа!
Отчаяно се опитах да измисля как да поставя шлем на някого и след това да се отдалеча на повече от две мили… Не, беше почти невъзможно.
Да ми извадят превключвателя от главата?
О, не, никога! Не със сестра Билдирджин, седяща върху гръдния ми кош! Повече никакви агонии от този сорт! Онази Част Б беше в черепа ми и завинаги щеше да си остане там!
Натъжено върнах шлемовете в килера.
И тогава, понеже съм си с оптимистичен темперамент, ми просветна. Имаше едно сигурно нещо.
Крек вече никога нямаше да може да използва хипношлем върху мен. Никакви дяволи от Манко повече! Всичко завърши добре в крайна сметка! „Бликсо“ си беше заминал. Гунсалмо Силва си беше заминал. Боуч и фалшификаторите щяха да бъдат мъртви. На Хелър графиня Крек щеше да му вкара ума в главата.
Вероятно можех да си позваля една дълга дрямка. Или пък да ида на лов. Бях се справил невероятно добре наистина. Апаратът щеше да се гордее с мен. Наистина си бях заслужил почивката!
Ако можех само да измисля нещо, което да зарадва Утанч и да я върне отново в самотното ми легло!