— О! — възкликна той. — Това сигурно е много уморително. И опасно! Ще има тестове и лабораторни упражнения. Но това е истински проблем само в бизнес администрацията. С цената на малки разходи може да успея да облекча малко всекидневието ви.
— Казвай — обади се Хелър.
— Ще направя едно проучване на времевата заетост и ще ви докладвам — каза Изи. — Но ето че пак ви губя ценното време.
Отвори куфарчето, извади някакви листове хартия и ги подаде на Бум-бум.
— Трябва само да ги подпишеш и ставаш редовен служител на компания „Удивителни инвестиции в Ню Йорк“ с платени социални осигуровки. Доколкото разбрах, утре сутринта трябва да представиш някакво доказателство на чиновника, при който си регистриран в периода на гаранция.
Бум-бум въздъхна и коленичи на стълбите. Изи му остави част от документите, другите прибра.
— Наистина успях да свърша някои неща, господин Джет. Не съм седял със скръстени ръце. А сега, ако имаш свободно време и си готов да ме удостоиш с част от него, трябва да тръгваме. Как смяташ, дали имаме готовност да получим твоя капитал?
Знаех си! Само искаше да измъкне останалите пари на Хелър. Този окаян и хрисим малък охлюв, облечен в дрехи от Армията на спасението, можеше да ми дойде като истинска благодат!
Последваха го към спирката на метрото и се качиха в посока към центъра на града. Прехвърлиха се на Таймз Скуеър.
— Къде отиваме? — нозаинтересува се Бум-бум.
— Трябва да имаме адрес — каза Изи. — Наех единственото място, където можем да се настаним веднага.
Слязоха на 34-та Улица. Качиха се но някакви стълби.
— Дано да одобрите — проплака Изи.
Влязоха в асансьор. Той се понесе като стрела нагоре.
— Това е единственото свободно място в съда по банкрутите — каза Изи. — Фирмата не е могла да си плаща високите нюйоркски данъци за корпорации — бих казал, че по-скоро не са знаели как да не ги плащат. Занимавали са се с производство и продажба на луксозно офис обзавеждане и оборудване, но търсенето спаднало. Съдът продаваше за три години напред офисите с цялото обзавеждане и аз ги купих. Надявам се цената да не ви се стори прекалено голяма. Трябваше да платя две хиляди долара. И е само половин етаж.
Хелър каза:
— Половин етаж?
— Да. На останалата площ има дизайнерска фирма, фирма дистрибутор на спортни стоки, училище за чужди езици и агенция за модели. Има и още около четирдесет други фирми. Те заемат останалата половина от етажа. Не продават помещенията си, но мисля, че ще са добри съседи. Вероятно ще можем да търгуваме с тях — дрехи, спортни стоки. Понеже сме мултинационална корпорация, сигурно ще ни трябват чужди езици, а моделите около нас няма да пи пречат. Но ако мислите, че няма достатъчно пространство, можем да се преместим.
Намираха се в огромен коридор с арки в готически стил, като в дворец. Навсякъде пространство. Огромна площ.
Хелър гледаше заоблените колони, взря поглед в цветния мрамор и погали една арка.
— Малко е старичко — каза Изи. — Завършено е през 1931. Но се надявам да оцените, че атмосферата е по-специална.
— Това нещо от камък е много хубаво! — каза Хелър. — Къде сме? Що за място е това?
— А — каза Изи. — Сградата има собствен подземен вход, за да не може да се види какво представлява отвън. Съжалявам. Това е Емпайър Стейт Билдинг.
— Боже мой! — възкликна Бум-бум и бързо си свали шапката.
— Така, всичко от дясно на асансьора е наше — каза Изи. — Тъй че ако ме последвате…
На пътя им застанаха няколко работника от фирма за надписи, които поставяха бронзови табели с името на корпорацията. Табелите бяха е цел да ориентират посетителите в огромните мраморни коридори. Бум-бум ми пречеше да прочета надписите.
— Така, първият офис — каза Изи, — е офис на една от компаниите, които ще ни служат за прикритие.
На табелата пишеше:
Изи отвори една врата. Просторна чакалня с хромирано обзавеждане и рисунки по стените. Млад мъж усърдно лъскаше всичко. Вътрешна стая с надпис „Президент“.
Но Изи не ги вкара вътре.
— Нямах възможност да свърша — каза той. — Все още почистват и подреждат. Много съжалявам.
Поведе ги към следващия офис. На табелата пишеше:
Чакалнята беше в черен оникс. Две млади момичета с вързани на кок коси почистваха. Изи бързо затвори вратата.
Той продължи да отваря една след друга вратите на офисите. „Надеждно това“, „Удивително онова“, всички с различни президенти, секретарки и управителни съвети. Всеки офис бе обзаведен изключително стилно и учудващо различно.