На половината път усетих, че една врата е открехната на верига. Беше 22Б. Един глас каза:
— Кой сте вие? — музикално.
През триинчовата цепнатина можех да видя част от женско лице. Трябва да беше на около 60! В гласа все още се усещаше нотка на добронамереност.
— Инспектор по покривите — казах аз.
— Какво? — без добронамереност.
— Инспектор по покривите — повторих. — Трябва ца проверя покрива.
— Искате да кажете, че не се качихте за една веселба?
Не, не. Бях твърде изтощен!
— Инспектор по покривите — казах, като потупах калъфа.
Вратата се затръшна. Силно! Е, както и да е. Бях чувал, че на тази планета ги има всякакви. Качих се по стълбите. Вратата на аварийния изход беше заключена. Отворих я майсторски. Водеше към покрив, разкрасен с високи климатични агрегати, които препятстваха ясните гледки.
След по-малко от две минути се бях ориентирал и бях извадил телескопа от калъфа. Отидох до парапета и от онова, което знаех за интериора на жилището на Хелър, се опитах да открия сградата и апартамента. Беше малко объркващо, докато разбера, че гледам на север вместо на юг. Поправих се.
След това беше лесно. Включих и нагласих телескопа. Той правеше всичко, което покойният господин Спърк твърдеше. Гледах в стаята „синтетична джунгла — синтетичен бряг“. Един малък кафяв дипломат, който все още беше с шапката си, праскаше истински тек с едно катраненочерно момиче! Те се търкаляха и търкаляха в синтетичната трева, докато синтетичното слънце ги обгаряше. Но в самия полов акт нямаше нищо синтетично!
Най-накрая той измъкна отнякъде едно въже и успя да го омотае около глезените и китките й. И тогава й разказа играта.
Само си мислех, че съм задоволен тази вечер. Започнах да се възбуждам. Той със сигурност щеше да я убие!
Но изведнъж всичко свърши. Тя се отърси от въжето, сякаш то не беше съществувало. Тя каза:
— Така ли трябва да стане, мистър Буула?
Той каза:
— Точно! Хайде да го направим още веднъж!
Е, добре. Не бях дошъл тук за развлечения. Продължих да движа телескопа. Гледах във всекидневната на Хелър. Беше доста замъглено.
Всичко беше много чисто и подредено, освен някакви чинийки за сладолед върху бара, но те бяха натрупани в правилни купчини, готови да бъдат изнесени от прислужника. Виж го тоя Хелър. Подредеността му ти лазеше по нервите, ако не нещо друго! Това беше една наистина красива всекидневна, дори когато се гледаше на слабо осветление.
Продължих да мърдам телескопа. Гледах в спалнята му. Беше объркващо! Огледала! За секунда не можах да различа кое беше леглото и кой беше всеки един от петдесетте размножени образа. Намерих леглото. Огромно, кръгло; имаше достатъчно място за половин дузина хора.
Ето го Хелър! Лежи настрани, с руса глава, положена върху свита под главата ръка. Спи си блажено. Без въобще да го е грижа за всички неприятности, които ми причиняваше!
Беше съвсем сам в леглото!
Нямаше и следа от друг!
И тогава телескопът се подхлъзна и се обърна нагоре към огледалото на тавана. Имаше ли някой на другата възглавница? Лице? Малко, триизмерно? Лице?
Увеличих изображението.
Триизмерна картина на бюст от Волтар!
ГРАФИНЯ КРЕК!
Бях слисан. Вероятно защото тези картини изглеждат толкова истински въпреки техните фонове с облаци и небе. Но сякаш графиня Крек гледаше към мен! Ето я там, с руса коса, сивосини очи, идеални черти. Трябва да е вмъкнал портретист във влекача някоя нощ на Волтар. Носеше портрета й в своя багаж!
И ето я там, лежи на възглавницата до него.
Поради някаква причина, не знаех защо, се почувствах неловко. После се отърсих. Какво куче беше той! Да има всички тези жени всеки ден и все пак да продължава да използва портрета на графини Крек!
Но не заради това бях там. Като нагласих фокуса, започнах да инспектирам сервизните помещения.
Той наистина имаше много дрехи!
И със сигурност имаше много капани със стръв в тези стаи! Смъртоносни капани!
Но телескопът не можеше да премине през купи ща пуловери и други вещи.
Една врата беше много здраво блокирана и заключена. Имах искрица надежда. Може би той я заключваше само когато си лягаше. Може би ако бях отишъл по-рано, тя щеше да с отворена.
Дойде ми на ум, че наближаваше времето, кош то той щеше да пише третия си доклад. Ако извадех много, много голям късмет и дойдех тук по-рано на следващата нощ, преди той да си легне, той може би ще пише доклада си или поне ще държи онзи килер отворен.
Устоях на изкушението да надзърна при други дипломати, които се забавляват.