Отидох на стълбището, заключих вратата, слязох на 22-ия етаж и не след дълго бях отново на улицата. Колко лесно! Нищо по-особено, когато си обучен от Апарата.
Когато се върнах в хотела, Утанч все още я няма ше. Но аз си легнах. Имах напрегната нощ!
Глава пета
На другия ден се шлях. Не видях Утанч, но и не очаквах. Бях започнал да привиквам да кисна по хотелските стаи сам.
В следобедните вестници имаше нещо интересно. Роксентър се беше прибрал с много шум от някаква конференция с крале и диктатори и тем подобни в Средния Изток, където беше разрешил завинаги Световните енергийни проблеми до следващата седмица, когато цената отново се качваше. Хубава снимка на първа страница, на която мис Пийс му подарява букет от калии. На фотографа не му беше много лесно да снима, още повече при всичките двеста — триста войници с пушки с вдигнати предпазители. Не знаех, че Роксентър е извън града. Късметът ми положително работеше. На другия ден щях да си уговоря среща с него и да го видя. Но сенатор Туидъл със сигурност беше прав за това, че е трудно да се добереш близо до Делбърт Джон Роксентър. Тези войници. И дори когато протичаше церемонията, очевидно мис Пийс беше обискирана от някакъв личен телохранител.
Колкото до планираната работа за тази нощ, знаех, че Хелър вероятно ще е станал и ще се раздвижи в апартамента си около девет. По-ранни наблюдения по екрана ме караха да мисля така. А и той не беше достатъчно добре обучен, за да знае, че безопасността се криеше в това да не повтаряш обичайни неща.
Аз съответно вечерях в стаята си и с калъф в ръка, в 8,45 вечерта, стоях отново във фоайето на жн лищната кооперация. Веднъж бях успял. Сигурно ще успея и втори път. Смело натиснах бутона на Маргарита Помпом Пизаз.
Гласът по домофона.
— Е?
Избрах да бъда очарователен.
— Миналата нощ бързах твърде много. Бях неучтив. Можете ли да ме пуснете отново?
Вратата цъкна. Влязох и се качих с асансьора. Отправих се към аварийния изход. Нейната врата беше отново открехната.
— Инспектор по покривите — казах аз.
— И? — попита гласът от вратата.
— И нищо — казах. — Инспектор по покривите!
Вратата се затръшна истински!
Качих се по стълбището, вдигнах резето и след малко бях там и пробвах телескопа по стените на Хелър.
Той беше станал!
За нещастие, както показа един бърз страничен поглед, въпросният килер беше плътно затворен. За въртях телескопа обратно.
Хелър седеше на кушетката и четеше нещо. Бум Бум гледаше телевизия. Хелър стана и си взе един „Севън-ап“. На вратата се почука.
Влезе Вантаджо. Водеше едно момиче за ръката Беше облечено като проститутка.
— Това е Марджи — каза Вантаджо. — Момичето, за което ти се обадих.
— Седни, Вантаджо — каза Хелър.
— Не, не. Напрегната нощ. Слушай, момче, искам ти и Бум-Бум да обучите тази Марджи. Тя току-що се появи. Не знае. Нова е.
О-хо! Значи Хелър обучаваше новите момичета, така ли! О, Крек ще се зарадва да разбере това!
Хелър погледна към момичето.
— Наистина ли искаш да правиш това? Малко е грубичко първия път.
Момичето каза:
— О, да. Чух, че тук се върши нещо наистина голямо!
Бум-Бум каза:
— Аз си тръгвам. Само от време на време издържам на това. Изтощава ме. Наскърбявам се!
Вантаджо каза:
— Млъкни, Бум-Бум. Моля те, момче. Само още едно момиче. Помага на морала им. Другите момичета започват да се чувстват прекалено самонадеяни, когато свършиш с тях.
Бум-Бум се опитваше да си тръгне.
— Остани на мястото си, Бум-Бум — каза Хелър.
Вантаджо каза:
— Искаш ли да я съблечем, момче? Да лежи или да стои права? — Той се обърна към момичето. — Свали си палтото и полата. — Той започна да й помага.
Хелър каза:
— Вантаджо, ти по-добре внимавай, че иначе ще използвам теб!
Сицилианецът смъкна полата на момичето, но се отдръпна до вратата.
— Не, недей. Остарявам. Тръгвам си веднага — каза той и напусна.
Хелър се обърна към момичето. Тя стоеше там само по комбинезон. Гледаше към Хелър с обожание.
— Седни там — каза той. — Какъв опит имаш?
Момичето седна с разтворени колене. Реши, че има твърде много дрехи по себе си и изхлузи комбинезона през глава, като остана само по пликчета и сутиен.
— О! — каза тя. — Няколко момчета в Дулут. Просто пичове от гимназията най-вече. В някоя кола, зад училище. Един или двама прподаватели. И брат ми, разбира се. Нищо съществено.
Хелър каза:
— Някога била ли си насилвана?
Момичето се замисли.
— О, да. Един път. Един пиян ме изнасили.
Хелър каза:
— Е, това вече е нещо. И какво направи той?
— Аз се опитах да го задържа надалече, но после той просто ме събори, разкъса дрехите ми и ме изнасили.