— Говорих с мама — каза той. — Още се държи.
— Тя каза скоро, Джо. Това не значи, че се нуждае от денонощно бдение.
— Ще стане по-скоро, отколкото мислим. Или отколкото ни се иска.
— Как ти се стори?
— Гласът й трепереше.
— А ти как си?
— Горе-долу — отвърна той. — Ти?
— Годината ми започна доста кофти.
— Твой ред е да й се обадиш.
— Ще й се обадя — обещах. — До няколко дни.
— Още утре — настоя Джо и затвори.
Седях неподвижно една минута. После почуках по вилката, за да освободя линията, и помолих сержантката да ме свърже със Санчес. В Джаксън. Зачаках с допряна до ухото слушалка. Съмър стоеше права и ме гледаше.
— Денонощно бдение ли?
— Всеки момент трябва да й свалят гипса — казах аз. — Тя няма търпение.
Съмър ме изгледа още веднъж, после се обърна към картата. Аз поставих телефона на високоговорител и положих слушалката на бюрото. По линията се чу припукване и след миг гласът на Санчес:
— Досега се разправях с полицията в Кълъмбия за колата на Брубейкър.
— Още ли не са я открили? — запитах.
— Не — отвърна той. — Нито пък се опитват да я открият. Което ми се струва малко странно. Затова ги тормозя.
— Е, и?
— Току-що изплюха камъчето.
— Тоест?
— Брубейкър не е убит в Кълъмбия — каза Санчес. — Трупът му просто е бил захвърлен там. Това е.
17
Санчес ни каза, че съдебните лекари от град Кълъмбия открили нееднозначни ливидни петна по тялото на Брубейкър, което според тях означавало, че е бил мъртъв от три часа, когато трупът му е бил захвърлен в онази сляпа уличка. Ливидността показва какво се случва с кръвта на човека, след като умре. Сърцето спира, кръвното налягане спада до нула, кръвта се оттича до най-ниските части на тялото единствено по силата на земното притегляне. След известно време кожата започва да се оцветява в лилаво. Между три и шест часа по-късно цветът се фиксира трайно, подобно на проявена снимка. Така на човек, умрял по гръб, гръдният кош ще бъде блед, а гърбът — лилав. И обратното при човек, умрял по корем. Докато при Брубейкър ливидните петна били навсякъде. Ето защо съдебните медици от Колумбия предположили, че е бил убит, след което е прекарал по гръб около три часа, докато е бил пренесен и захвърлен по корем в уличката. Били доста сигурни в оценката си за трите часа, тъй като петната започват да се фиксират тогава. Докторите казали, че имало следи от ранно фиксирана ливидност по гърба, но основните ливидни петна били по корема. Казали още, че Брубейкър имал широка ивица от обгоряла кожа по гърба си. Направо бил опечен.
— Бил е в багажник на кола — казах аз.
— Точно над ауспуха — допълни Санчес. — Пътувал е три часа, а отдолу му е парело.
— Това променя много неща.
— Най-вече обяснява защо шевролетът не е открит в Кълъмбия.
— Нито пък гилзите от куршумите. И защо няма свидетели.
— Е, какво знаем сега?
— Три часа с кола? — казах аз. — И то нощем по празни пътища? Това може да означава район с радиус триста километра.
— Доста обширен кръг — каза Санчес.
— Над двеста и осемдесет хиляди квадратни километра. Пи по радиуса на квадрат. Какво прави полицията в Кълъмбия по въпроса?
— Вече си измиха ръцете. Случаят е прехвърлен на ФБР.
— А какво смята Бюрото за историята с дрогата?
— Отнасят се скептично. Знаят, че хероинът не е по нашата част. Във войската си падаме по марихуана и амфетамини.
— Де да беше така — подхвърлих аз. — В момента и едното, и другото ще ми дойдат много добре.
— Но те знаят, че момчетата от „Делта“ ходят къде ли не. В Пакистан, в Южна Америка. Хероинът идва оттам. Затова и от ФБР, и от градската полиция ще си имат едно наум.
— Само си губят времето. Хероин значи? Брубейкър по-скоро би умрял.
— Като се замислиш, той точно това е и направил.
По линията отново се чу щракване. Изключих говорителя и затворих телефона.
— Вероятно е станало на север — каза Съмър. — Брубейкър е тръгнал от Роли. Трябва да търсим колата му някъде там.
— Случаят не е наш — казах аз.
— Добре де, ФБР да я търси там.
— Сигурен съм, че това и правят.
На вратата се почука. Влезе един ефрейтор от военната полиция със снопче листове в ръка. Отдаде уставно чест, пристъпи крачка напред и положи листовете на бюрото ми. Отстъпи крачка назад, отново отдаде чест и каза:
— Копията от книгата на портала, сър. От първи до четвърти този месец между часовете, указани от вас.
После се обърна и излезе. Погледнах хартиите на бюрото си. Общо седем-осем листа. Не беше чак толкова страшно.