— Търся майор Маршъл — казах аз.
Шофьорът беше капитан, пътникът също. И двамата бяха облечени в танкови екипи, с топли зимни куртки и шлемофони. На ръкавите си пътникът имаше джобове, от които стърчаха писалки. На коленете му имаше бележници. Гъсто изписани. Явно с резултатите от стрелбата.
— Маршъл го няма — каза шофьорът.
— Къде е? — запитах аз.
— Кой се интересува?
— Можете да прочетете сам — казах аз. Бях с камуфлажките от предишната вечер. На яката си имах дъбови листчета, на джоба ми ясно пишеше Ричър.
— От коя част? — запита човекът.
— Не ви трябва да знаете.
— Маршъл замина за Калифорния — каза той. — Преместен е по спешност във Форт Ъруин.
— Кога?
— Не мога да ви кажа.
— Опитайте.
— Някъде снощи.
— Не е много точно.
— Честно, не мога да ви кажа.
— Какво толкова спешно е възникнало в Ъруин?
— И това не знам.
Отдръпнах се от прозорчето.
— Карайте — казах му.
Хъмърът освободи пространството между нас и със Съмър се срещнахме на средата на пътя. Във въздуха се носеше миризма на изгорели газове от дизелови и турбинни двигатели; бетонът под краката ни беше прясно изранен от веригите на танковете.
— Само си загубихме времето — каза Съмър.
— Може би не. Зависи кога е отпътувал Маршъл. Ако е било след обаждането на Суон, това може все пак да значи нещо.
Известно време обикаляхме между три различни служби, опитвайки се да разберем в колко часа Маршъл е напуснал базата. Накрая се озовахме в обширния кабинет на втория етаж, където се намираше командването на генерал Васел. Него го нямаше. Разговаряхме с поредния капитан, който приличаше повече на администратор в голяма компания.
— Майор Маршъл е взел граждански полет в двайсет и три часа — каза той. — От Франкфурт за „Дълес“. Там има седемчасов престой и после продължава за Лос Анджелис. Лично му издадох ваучерите.
— Кога?
— При тръгването му.
— Тоест в колко часа?
— Три часа преди полета.
— Значи около осем?
Капитанът кимна.
— Точно в осем.
— Преди това му е било казано, че е записан да участва в нощни маневри.
— Така беше. Но плановете се промениха.
— Защо?
— Не мога да ви кажа.
Явно в XII корпус Не мога да ви кажа беше стандартният отговор на всички въпроси.
— Какво ли толкова е станало в Ъруин?
— Не мога да ви кажа.
Това ме накара за миг да се усмихна.
— Кога е издадена заповедта за преместването на Маршъл?
— В седем часа.
— Писмено?
— Устно.
— От кого?
— От генерал Васел.
— Васел ли е подписал и ваучерите?
Капитанът кимна.
— Да. Той трябва да ги одобри.
— Искам да говоря с него.
— Генералът замина за Лондон.
— За Лондон? — повторих аз.
— За среща в британското Министерство на отбраната. Получи внезапна покана.
— Кога отпътува?
— Двамата с майор Маршъл тръгнаха заедно за летището.
— А къде е полковник Кумър? — запитах аз.
— В Берлин. За сувенири.
— Само не ми казвайте, че и той е тръгнал за летището с Васел и Маршъл.
— Не — отвърна капитанът. — Взе влака.
— Страхотно — казах аз.
Двамата със Съмър отидохме в офицерския клуб да закусим. Седнахме на същата ъглова маса, както и предишната вечер. Един до друг, с гръб към стената, като наблюдавахме помещението.
— И така — казах аз, — в осемнайсет и десет службата на Суон започва да разпитва за местонахождението на Маршъл и петдесет минути по-късно той получава назначение във Форт Ъруин. След час вече не е в базата.
— Докато Васел изчезва за Лондон — каза тя. — А Кумър се мята на влака да си купува сувенири от Берлин.
— На нощния влак — добавих аз. — Кой пътува с нощен влак за удоволствие?
— Всеки от тях има нещо да крие.
— Освен мен и моята маймунка — казах аз.
— Какво?
— Това е песен на Бийтълс — обясних аз. — Една от мелодиите на двайсети век.
Съмър ме погледна въпросително.
— Какво толкова имат да крият? — каза тя.
— Ти ми кажи!
Съмър постави длани върху масата и си пое дълбоко въздух.
— Виждам част от обяснението — каза тя.
— Аз също.
— Дневният ред — каза тя. — Това е обратната страна на същата монета, за която говореше снощи подполковник Саймън. Той явно злорадстваше, че пехотата ще поизмести бронетанковите войски. Креймър положително се е досетил за същото. Един генерал с две звезди не може да е глупак. Така че конференцията в Ъруин навръх Нова година е била за това как да си опазят своето. Как да не предадат спечелените позиции.