— Има ли нещо, което трябва да знам за тоя тип?
— Нарече го гадно копеле, значи вече си го опознал достатъчно. Не че беше глупак, но си беше гадно копеле, дума да няма. Дребнав, отмъстителен, брани интересите на покровителите си, много добре усеща политическите настроения, знае кому да се кланя, ненадминат в целуването на задници, винаги усеща накъде духа вятърът.
Не казах нищо.
— Безнадеждно смотан по отношение на жените — добави Джо. — Това го помня.
Продължих да мълча.
— Идеален пример за това, което си говорихме — продължи Джо. — Уилард работеше в отдела за Съветския съюз. Доколкото си спомням, следеше тяхното производство на танкове и потреблението на гориво. Мисля, че беше разработил някакъв алгоритъм, според който по изразходваното гориво можело да се определи колко учения са провели съветските бронетанкови войски. С това успя да привлече вниманието на началниците и в течение на година, година и нещо беше на върха. Но оттогава явно е надушил какво се готви и се е измъкнал навреме. Ти трябва да направиш същото. Или най-малкото да се замислиш. Както си говорихме.
Не казах нищо.
— Междувременно си отваряй очите на четири. Аз лично не бих желал Уилард да ми е началник.
— Ще се оправя — отвърнах аз.
— Трябваше да останем в Париж — каза той и затвори.
Намерих Съмър в бара на офицерския клуб. Беше си взела бутилка бира и се подпираше на стената в компанията на двама кандидат-офицери. Когато ме видя, тя веднага ги остави и тръгна към мен.
— Гарбър е заминал за Корея — казах й аз. — Имаме нов шеф.
— Кой?
— Полковник на име Уилард. От разузнаването.
— Че какво разбира той от военна полиция?
— Нищо. Уилард е гадно копеле.
— Това не те ли дразни?
Вдигнах рамене.
— Имаме заповед да не се занимаваме със случая „Креймър“.
— И ще му се подчиним ли?
— Освен това аз имам заповед повече да не общувам с теб. Молбата ти за преместване в Сто и десета щяла да бъде отхвърлена.
Съмър замълча и извърна поглед встрани. Накрая каза:
— По дяволите!
— Съжалявам — казах аз. — Знам колко го искаше.
Тя ме погледна.
— Ама той сериозно ли ти е казал това за Креймър?
— Уилард е сериозен във всичко. Дори бе пратил хора да ме арестуват на летището, за да ми покаже колко е сериозен.
— Да те арестуват?!
Кимнах отново.
— Някой ме е натопил, че съм отупал ония двамата на паркинга.
— Кой?
— Някой от военните в публиката.
— Някой от нашите? Кой може да е бил?
— Нямам представа.
— Това е подло.
Кимнах.
— Никога не ми се е случвало преди.
Тя отново замълча. После попита:
— Как е майка ти?
— Счупила си е крака. Нищо особено.
— Може да хване пневмония.
Кимнах отново.
— Правили са й рентгенова снимка. Няма пневмония.
Долните й клепачи се присвиха нагоре.
— Мога ли да ти задам логичния въпрос? — запита тя.
— Има ли такъв?
— Побоят на цивилни граждани е сериозно провинение. А тук очевидно имаме рапорт и свидетел. Достатъчно основания, за да бъдеш арестуван.
— Е, и?
— Защо още си на свобода?
— Уилард обеща да прикрие рапорта на първо време.
— Но нали казваш, че бил гадно копеле?
— От уважение към досегашната ми кариера. Така поне каза.
— И ти му повярва?
Поклатих глава.
— В рапорта има нещо гнило — казах аз. — Едно гадно копеле като Уилард би го използвал срещу мен, стига да можеше. Това поне е сигурно. Той пет пари не дава за кариерата ми.
— Едва ли проблемът е в рапорта. За тях най-добрият свидетел е военният. Ще каже каквото му наредят. Все едно, че Уилард сам е писал рапорта.
Не отговорих.
— И защо изобщо си тук?
Спомних си какво ми бе казал Джо: Гледай да научиш кому си бил толкова нужен във Форт Бърд, че да те изтегли от Панама и да те замени с някакво гадно копеле.
— Не знам защо съм тук — отвърнах аз. — Нищо не знам. А сега ми разправи за подполковник Нортън.
— Случаят вече не е наш.
— Тогава просто задоволи любопитството ми.
— Не е тя. Жената си има алиби. Била е на парти в някакъв бар извън базата. Цяла нощ. Поне сто души са я видели.
— Коя е тя?
— Военен психолог. Има докторат по психосексология, като специалността й е да атакува вътрешното емоционално равновесие на врага чрез разколебаване на чувството му за мъжественост.
— Изглежда ми симпатична.
— Била е поканена на парти в бар. Значи все някой я смята за симпатична.
— А провери ли кой е бил шофьор на Васел и Кумър?
Съмър кимна.
— На портала е записан като майор Маршъл. Проверих и се оказа член на щаба на Дванайсети корпус, временно командирован към Пентагона. Минава за изгряваща звезда. Тук е от ноември.