— Здравейте — каза тя, като ме видя.
Седнах на стола за посетители.
— Кой е бил? — запита тя.
— Не знам — отвърнах аз. — Не вярвам да го идентифицираме визуално. Лицето му е напълно обезобразено от побоя. Ще трябва да му снемем отпечатъци от пръстите. Или от зъбите. Ако изобщо са му останали зъби в устата.
— Защо толкова държахте да го видя?
— Казах ви. Нужно ми беше вашето становище.
— А кое ви караше да мислите, че ще имам становище?
— Стори ми се, че в цялата история има елементи, които вие най-добре ще разберете.
— Аз не се занимавам с профилиране на престъпници.
— Не очаквам това от вас. Трябват ми само първоначалните ви впечатления, и то колкото се може по-пресни. Искам да знам дали съм избрал правилната посока.
Тя кимна и отметна с ръка косата от челото си.
— Очевидният извод е, че убитият е бил хомосексуалист — каза тя. — Което вероятно е станало и причина за смъртта му. Или най-малкото убийците са знаели това обстоятелство.
Кимнах.
— Налице е генитална ампутация — каза тя.
— Вие сте местили трупа?
— Само леко го понадигнах — каза тя. — Съжалявам. Помня, че ме помолихте да не пипам нищо.
При огледа тя беше без ръкавици. Корава жена. Явно репутацията й на книжен плъх, който не излиза от класната стая, беше незаслужена.
— Не се притеснявайте — успокоих я аз.
— Мога да предположа, че ще откриете пениса и тестисите му, натъпкани в устата. Не вярвам бузите му да са отекли толкова само от побоя. Очевидно става дума за особен вид символично послание от страна на убиец хомофоб. Отстраняване на органа на греха, плюс симулация на орален секс.
Кимнах.
— Това обяснява голотата и липсващите идентификационни плочки — продължи тя. — На символно ниво премахването на отличителните белези на армията от извратения субект е равносилно на отстраняването му от армията.
Кимнах.
— Вкарването на чуждо тяло няма нужда от обясняване кача Нортън. — Особено в ануса.
Кимнах още веднъж.
— Пък и течността, изляна по гърба му… — добави тя.
— Плодово кисело мляко.
— Вероятно ягода — предположи тя. — Или малина. Като в оня стар виц: как един хомосексуалист симулира оргазъм?
— Като пъшка и стене — отвърнах аз. — И после опръсква гърба на любовника си с кисело мляко.
— Точно така — каза Нортън, без да се усмихва. И без да ме изпуска от очи, за да види дали аз ще се усмихна.
— А как ще обясните побоя и порезните рани? — запитах.
— С омраза — отвърна тя.
— А каишката на врата?
Тя сви рамене.
— Това е автоеротична техника за засилване на оргазма. Чрез причиняване на кислородна недостатъчност на мозъка.
Отново кимнах.
— Е, добре — казах.
— Кое е добре? — попита тя.
— Това са вашите първи впечатления. Имате ли становище въз основа на тях?
— А вие?
— Аз имам — казах.
— Е, тогава да чуем първо вашето.
— Мисля, че е инсценировка.
— Защо?
— Престарали са се. Използвали са цели шест елемента на хомофобия: голия труп, липсващите плочки, отрязаните гениталии, клона в ануса, киселото мляко, каишката на врата. Докато само два, които и да са те, биха били напълно достатъчни. Максимум три. Явно е, че не хомосексуализмът му е причина за убийството, а просто убийците целят да създадат такова впечатление. И са се престарали.
Нортън не каза нищо.
— Прекалено е — продължих аз. — Все едно да застреляш някого, да го удушиш, после да го наръгаш с нож, после да го удавиш, после да го обесиш и пребиеш жестоко. Оставили са толкова улики за мотив, че случаят е накичен като коледно дърво.
Нортън мълчеше. Седеше и ме наблюдаваше иззад светлината на настолната си лампа. Може би ме преценяваше.
— Имам известни съмнения по отношение на каишката. Тези автоеротични техники не са присъщи само на хомосексуалистите. На физиологично ниво мъжкият оргазъм при всички случаи си е един и същ.
— Цялото убийство е инсценирано да ни прати по грешна следа.
Най-после Нортън кимна.
— Съгласна съм с вас — каза тя. — Вие сте умен мъж.
— Умен за полицай, а?
Тя не се усмихна.
— Но като офицери и двамата знаем, че на хомосексуалистите е забранено да служат в армията. Така че в стремежа си да защитим армията нека не допускаме грешна преценка.
— На мен работата ми е да защитавам армията.
— Именно — каза Нортън.
Свих рамене.
— Но аз не заемам категорична позиция. Не твърдя, че този тип в никакъв случай не е бил хомо. Може и да е бил. Не е там въпросът. И дори да е бил, може убийците му да са го знаели, а може и не. Аз просто твърдя, че независимо дали са го знаели, те не са го убили заради това. Просто са искали на нас така да ни изглежда. Ето защо уликите, които са оставили, са пресилени и изкуствени. Понеже самите те са искали да бъдат разтълкувани по определен начин.