— Аз например — казах.
Тя не отговори. Събрах книжата върху бюрото си на спретнатата купчинка, поставих ги в папката на Съмър и й ги подадох. Преди това свалих кламера с бележката й. Надявам се, че майка ти е добре. Отворих чекмеджето си и я пуснах вътре.
— Какво ти каза Нортън?
— Съгласи се, че е убийство, инсценирано да изглежда, сякаш е на сексуална основа. Попитах я дали някои от елементите не са научени от нейния курс, а тя нито отрече, нито потвърди. Каза ми, че от психологическа гледна точка са елементарни. Каза още, че й е неприятно, дето съм я запитал.
— И сега какво?
Прозях се. Бях уморен.
— Сега действаме както при всяко друго убийство. Та ние дори не знаем кой е убитият. Предполагам, че утре ще се разбере. В седем сутринта на линия, ясно?
— Ясно — каза тя, стана от стола и тръгна към вратата с папката си под мишница.
— Обадих се в Рок Крийк — казах аз. — Помолих един чиновник да намери заповедта за преназначението ми от Панама.
— И какво?
— Той ми каза, че заповедта била подписана от Гарбър.
— Е, и?
— Не е възможно. Гарбър се обади по телефона навръх Нова година и много се изненада, че ме откри тук.
— Защо му е било на чиновника да те лъже?
— Не вярвам да ме е излъгал. По-скоро подписът е фалшив.
— Възможно ли е подобно нещо?
— Това е единственото обяснение. Гарбър едва ли би забравил, че лично ме е преназначил само преди четирийсет и осем часа.
— Но какво всъщност става тук?
— Нямам представа. Някъде някой играе шах с нас. Брат ми ме посъветва да се опитам да разбера на кого съм притрябвал толкова тук, че да ме изтегли от Панама и да ме замени с някакво гадно копеле. И аз се опитах да проверя това. Сега ми се струва, че би трябвало да си зададем същия въпрос и за Гарбър. На кого му е било толкова нужно да го разкара от Рок Крийк, че и него да замени с гадно копеле?
— Само че постът в Корея би трябвало да се възприема като сериозно повишение, не мислиш ли?
— И няма съмнение, че Гарбър го заслужава — казах аз. — Само дето е твърде рано. Постът е за бригаден генерал. Министерството на отбраната трябва да го предложи за одобрение от Сената. Процедурата се провежда през есента, не през януари. Това е било панически ход.
— Но ако някой играе шах с вас — каза Съмър, — защо му е трябвало да мести теб тук, а него там? Тези два хода се неутрализират взаимно.
— Може би играят двама души. Добрият и лошият. И се борят за надмощие. Когато единият печели, другият губи.
— Ако е така, лошият би могъл много лесно да спечели и двата хода. Можеше да те уволни. Или да те прати в затвора. Заради оная жалба за побой над цивилен.
Не отговорих.
— Нещо не излиза — продължи тя. — Който и да играе на твоя страна, явно е готов да се лиши от Гарбър, като същевременно е достатъчно силен, за да те задържи тук въпреки жалбата за побоя. Достатъчно силен, за да попречи на Уилард да започне процедура срещу теб, колкото и да му се е искало. Знаеш ли какво означава това?
— Да — отвърнах аз. — Знам.
Съмър ме погледна в очите.
— Означава, че за някого ти си по-важен от Гарбър, понеже Гарбър го няма, а ти оставаш.
После сведе поглед и се умълча.
— Имаш разрешение да говориш свободно, лейтенант Съмър — казах аз.
Тя отново ме погледна.
— Не си по-важен от Гарбър. Това не е възможно.
Пак се прозях.
— Няма да споря — казах. — Не и по тази тема. Тук не става дума за избор между мен и Гарбър.
Съмър помисли малко и кимна.
— Така е — каза тя. — Изборът е между Форт Бърд и Рок Крийк. За въпросния някой по-важен е Форт Бърд. Това, което има да става тук, е по-важно от онова, което става в щаба на специалните части.
— Съгласен — казах аз. — Въпросът е: какво, по дяволите, има да става тук?
9
Първата предпазлива крачка към намиране на отговор на този въпрос направих в седем часа и една минута на следващата сутрин, в моргата на Форт Бърд. През нощта бях спал около три часа и не бях закусвал. В наказателното разследване на военната полиция няма кой знае какви писани правила. Всичко почива на инстинкт и импровизация. Един от малкото железни принципи, които е повече от разумно да се спазват, гласи: никога не яж преди аутопсия.
Затова и аз прекарах времето, през което нормално закусвам, в четене на рапорта от мястото на престъплението. Беше доста дебела папка, но в нея не се съдържаше никаква полезна информация. Пълен списък на всички намерени наоколо предмети с най-подробни детайли. Плюс описание на трупа. Плюс часове и температури. Хиляди думи, илюстрирани с десетки моментални снимки. Но нищо в тях, което да отговаря на моите въпроси.