Още един час седях все така на бюрото си. Без да излизам, без да правя нищо, без да се обаждам на никого. Моята сержантка ми донесе още кафе. Споменах й мимоходом да позвъни на лейтенант Съмър и да я помоли да се отбие при мен.
Съмър се яви в кабинета ми точно след пет минути. Имах да й давам дълъг списък от задачи, но тя ги бе предвидила до една. Бе поръчала списък на личния състав на базата и разпечатка с всички отметнати на портала при влизане и излизане, по която да включваме или изключваме имена според случая. Бе разпоредила стаята на Карбоун да бъде запечатана в очакване на обиск. И накрая бе уредила среща с командира на неговата част, на която да поискаме допълнителна информация за професионалната кариера и личния му живот.
— Отлично — казах аз.
— Каква е тази история с Уилард? — запита тя.
— Прави се на важен, доколкото схващам — отвърнах аз. — Случаят е деликатен и явно му се иска да дойде и лично да го поеме. Да не забравям за кого работя.
Оказа се обаче, че греша.
Уилард най-после се появи — точно четири часа, след като ми се бе обадил. Чух гласа му от предната стая. Сигурен бях, че сержантката няма да му предложи кафе. Тя разбираше от хора. Вратата се отвори и той влезе при мен. Не ме погледна. Просто затвори зад себе си, обърна се и седна на стола за посетители. И още със сядането започна да се върти, да се попипва и да подръпва крачолите си, сякаш му пареха на коленете.
— Какво си правил вчера? — каза той. — Искам пълен рапорт за всичките ти действия. От собствената ти уста.
— Дошли сте да разпитвате мен?
— Именно.
Вдигнах рамене.
— До два часа бях в самолета. После до пет бях с вас.
— И след това?
— В единайсет бях в базата.
— Шест часа? Аз стигнах дотук за четири.
— Сигурно сте шофирали. Докато аз сменях автобуси и спирах коли на автостоп.
— И след това?
— Разговарях с брат ми по телефона.
— Помня го брат ти — каза Уилард. — Работил съм с него.
Кимнах.
— И той го спомена.
— После?
— После разговарях с лейтенант Съмър. На лични теми.
— И?
— Към полунощ откриха трупа на Карбоун.
Уилард кимна и се размърда на стола си. Изглеждаше притеснен.
— Пазиш ли автобусните билети?
— Съмнявам се — казах аз.
Той се усмихна.
— А помниш ли кой те докара до базата?
— Едва ли. Защо питате?
— Защото може да ми потрябва да го знам. За да докажа, че не съм направил грешка.
Замълчах.
— Ти определено направи доста грешки — каза Уилард.
— Така ли?
Той кимна.
— Не мога да реша дали наистина си идиот, или правиш всичко, за да приличаш на такъв.
— Какво правя?
— Нарочно ли се опитваш да дискредитираш армията?
— Моля?
— Какво всъщност става тук, майоре?
— Вие ми кажете, полковник.
— Студената война свърши. Задават се промени. Няма начин статуквото да бъде запазено. Затова всяка част от отбранителната система трябва да намери сили и да понесе с достойнство нужните жертви. И знаеш ли още какво?
— Какво?
— Сухопътната войска винаги е най-отдолу. Военновъздушните сили си имат своите страхотни самолети. Военноморският флот си има своите подводници и самолетоносачи. Морската пехота си е все така недосегаема. Докато ние сме натикани в калта, и то буквално. Най-отдолу. Армията не е интересна, Ричър. Така поне мислят във Вашингтон.
— Е, и?
— Тоя Карбоун е педи, Ричър. Той е един извратен тип, по дяволите! В елитна част има извратени типове?! Да не смяташ, че това е нещо, с което армията може да се хвали? И то точно в момент като този? Трябваше да го пишеш злополука.
— Нямаше да отговаря на истината.
— На кого му пука!
— Карбоун не е убит заради сексуалната си ориентация.
— Разбира се, че за това е убит.
— Не, знам го със сигурност — казах аз. — Такава ми е професията.
Известно време Уилард ме гледаше мълчаливо и злобно.
— Е, добре — рече накрая той. — Ще се върнем пак на тази тема. Кой освен теб е виждал трупа?
— Хората ми — отвърнах аз. — Плюс една жена подполковник от Центъра по военна психология. И патоанатомът.
Той кимна.
— Ти ще се заемеш с хората си. Аз ще кажа на тая психоложка и на доктора.
— Какво ще им кажете?
— Че това ще го пишем злополука. Те ще ме разберат. Никаква зла умисъл, никакво престъпление. И никакво разследване повече.
— Вие сигурно се шегувате.
— Ти може би смяташ, че армията иска да се разчуе? И то точно сега? Че в „Делта“ служат сексуално извратени типове, което е противозаконно, и че това е продължавало с години? Да не си се побъркал?