Врагът

— Сержантите настояват за разследване.

— Сигурен съм, че командирът им е на друго мнение. Можеш да ми вярваш. Можеш да си го запишеш на стената.

— Ще трябва да ми издадете официална заповед — казах аз. — Кратка, ясна и конкретна.

— Гледай ме в устата — каза той. — Престани да се занимаваш с тоя педал. Напиши рапорт, че е умрял при нещастен случай. По време на тренировка, на нощно учение, на маневри, докато е бягал за здраве. Каквото ти дойде на ума. Спънал се е и е паднал на главата си. Случаят е приключен. Това ти е официалната заповед.

— Бих желал да я получа в писмен вид.

— Ти няма ли да пораснеш най-после! — сопна се той.

Няколко мига се гледахме мълчаливо над бюрото. Седях неподвижно, а Уилард подскачаше на стола си, гърчеше се и се пипаше. Без да ме вижда, свих дясната си ръка в юмрук. Представих си, че стоварвам юмрука си точно в центъра на гръдния му кош. Предполагах, че мога да спра сърцето му с един удар. И после да го пиша нещастен случай. По време на тренировка или нещо такова. Можех да пиша, че се е упражнявал да сяда и става от стола, при което се е подхлъзнал и е ударил гръдната си кост в ръба на бюрото.

— Кой е точният час на смъртта? — попита той.

— Между девет и десет снощи.

— А ти си бил извън базата до единайсет?

— Вече ме питахте и аз ви отговорих.

— Можеш ли да го докажеш?

Сетих се за часовите на портала. Те ме бяха отметнали.

— Нужно ли е? — попитах.

Известно време той не отговори. Както си седеше, се наклони наляво.

— Следващ въпрос. Казваш, че оня педал не бил убит, защото е педал, а за друго. Какви доказателства имаш?

— Бяха се престарали с уликите.

— С цел прикриване на истинския мотив?

Кимнах.

— Така мисля.

— А какъв е истинският мотив?

— Не знам. За да бъде установен, е нужно разследване.

— Да поразсъждаваме малко — рече той. — Да предположим, че предполагаемият извършител е щял да извлече полза от убийството. Кажи ми как е щяло да стане това.

— Както става обикновено — отвърнах аз. — Като предотврати някакви бъдещи действия от страна на сержант Карбоун. Или като прикрие престъпление, в което Карбоун е участвал или е знаел за него.

— С други думи, трябвало е да му затвори устата.

— Да прикрие нещо, най-общо казано. Така мисля аз.

— И казваш, че това ти е професията.

— Именно — рекох аз. — Това ми е професията.

— Как би могъл да откриеш този човек?

— Чрез разследване на случая.

Уилард кимна.

— Да предположим, просто като хипотеза, че го откриеш. После какво би направил?

— Бих го арестувал — казах аз. За да му спася живота, добавих наум. Представих си приятелите на Карбоун от неговия отряд как пристъпват нервно от крак на крак, готови да му извият врата.

— И кръгът ти от заподозрени включва всички, които са били в базата по това време?

Кимнах. Сигурно точно в този момент лейтенант Съмър се бореше с разпечатките от портала.

— Определен въз основа на списъците на личния състав и справката за преминалите през портала.

— Дай ми факти — каза Уилард. — Предполагам, че фактите са важно нещо за човек с твоята професия. Площта на тази база е близо четиристотин квадратни километра. За последен път телената ограда е подновявана през 1943 година. Това са факти. Аз лично ги открих без всякакво затруднение, както би трябвало да си ги открил и ти. Не ти ли е хрумвало, че може би не всички, които влизат и излизат от базата, минават през главния портал? Не ти ли е хрумвало, че някой би могъл да се вмъкне през телената ограда, без да бъде отметнат?

— Малко е вероятно — казах аз. — За целта ще трябва да измине пеша между три и четири километра в пълна тъмнина, а в базата цяла нощ има моторизирани патрули, които минават на произволни интервали.

— Ако е бил трениран, може патрулите да са го пропуснали.

— Малко е вероятно — повторих аз. — По какъв начин се е добрал до сержант Карбоун?

— Имали са предварително уговорена среща.

— Трупът не беше открит на място, което подлежи на определяне, а на произволна, с нищо незабележима точка встрани от черния път.

— Тогава са ползвали зададени координати по карта.

— Малко е вероятно — казах аз за трети път.

— Но все пак е възможно.

— Всичко е възможно.

— Включително някой да се е срещнал с вашия педал, да го е пречукал, после да се е върнал през оградата, за да мине официално през главния портал?

— Всичко е възможно — повторих аз.

— Какъв отрязък от време му е бил нужен според теб? Между убийството и минаването през портала?

— Не знам. Трябва да изчисля изминатото разстояние.

— Може да е тичал.