На сутринта тримата ги нямаше. Добрах се жив до офицерския клуб. В девет трапезарията беше почти празна, което имаше своите предимства. Но също и някои недостатъци, например храната — каквото беше останало — се претопляше от доста време. Но като цяло ситуацията беше благоприятна. Ако можех да избирам, предпочитах спокойствието пред току-що приготвената храна. Със Съмър седнахме един срещу друг на мажа маса в средата на помещението. Ометохме почти всичко, останало по тавите. Съмър изяде около половин килограм мюсли и безброй бисквити. Беше дребна, но набиваше яко. Това трябваше да й се признае. Изпихме спокойно кафето и без да бързаме, към десет и двайсет се появихме в кабинета ми. Там беше лудница. Всички телефони звъняха. Ефрейторът от Луизиана изглеждаше силно притеснен.
— Не вдигайте — каза ми той. — Полковник Уилард е. Настоява за незабавно потвърждение, че сте получили заповедите му. Направо е бесен.
— А какви са заповедите му?
Ефрейторът се наведе над бюрото и ми подаде някакъв факс. Телефоните не млъкваха. Не поех листа, а минах зад него и надникнах през рамото му. Факсът се състоеше от два гъсто отпечатани абзаца. Уилард ми нареждаше да отида в интендантството и да прегледам инвентарните списъци и книгите за изписване на инструменти. Въз основа на тях да изготвя точна справка за наличностите в склада. После да сравня заключенията си с инвентаризация на място. След което да съставя списък на всички липси, както и да предложа начин, по който да бъде издирено къде се намират в настоящия момент. Факсът завършваше с инструкции да изпълня всичко стриктно и незабавно. И да му се обадя, за да потвърдя на мига получаването на заповедта.
Заповедта си беше класическо казармено извращение. Някога са карали новобранците да боядисват въглища с бяла боя, да ринат пясък с чаени лъжички или да мият пода с четка за зъби. А това сега беше модерният еквивалент. Абсолютно безсмислена задача, която щеше да ми отнеме две седмици.
Усмихнах се.
Телефоните не спираха да звънят.
— Тази заповед не е попадала в ръцете ми — казах му. — Изобщо не си ме виждал.
— А къде сте?
— Кажи му, че някой е хвърлил станиол от дъвка в лехата с цветя пред щаба на базата. Кажи му, че не мога да допусна армейски имоти да се замърсяват по този начин. И че от сутринта издирвам извършителя.
После изведох Съмър по-далеч от звънящите телефони.
— Ама че тъпо копеле!
— Трябва да се покриеш — каза тя. — Той ще те търси навсякъде.
Спрях и се огледах. Сиво небе. Сиви сгради. Студ.
— Да си вземем един ден почивка — предложих аз. — Да отидем някъде.
— Имаме задачи.
Кимнах. Карбоун. Креймър. Брубейкър.
— Не можем да останем тук — казах аз, — така че нищо не можем да направим за Карбоун.
— Не искаш ли да отидем до Кълъмбия?
— Случаят не е наш — отвърнах. — Каквото е имало да се прави, Санчес го е направил.
— Студено е за плаж — каза Съмър.
Кимнах отново. Изведнъж ми се прииска да не беше толкова студено за плаж. Прииска ми се да видя Съмър по бански. Колкото може по-оскъден.
— Трябва да се работи — каза тя.
Погледнах на юг и после на запад, отвъд сградите на базата. На хоризонта се виждаха дървета — черни, мокри, мъртви. Малко по-близо — висок, задрямал бор. Представих си, че не е далеч от мястото, където бяха открили Карбоун.
Карбоун.
— Да идем в Грийн Вали — казах аз. — Да посетим детектив Кларк. Той е подхванал нещо. Може да му помогнем да го довърши. Може точно в този момент една четиричасова разходка да си струва труда.
— Плюс четири часа на връщане.
— Ще обядваме по пътя. Може и да вечеряме някъде. Нещо като самоотлъчка.
— Ще ни намерят.
Поклатих глава.
— Мен никой не може да ме намери — казах. — Никога.
Изчаках Съмър на тротоара. Тя се върна след пет минути със зеления шевролет, който бяхме ползвали и преди. Още не бях успял да помръдна от мястото си, и тя спря плътно до бордюра и свали прозореца.
— Разумно ли е? — попита.
— Друго не ни остава — отвърнах аз.
— Искам да кажа, сега ще ни отметнат на портала. Време на излизане: десет и трийсет. Уилард ще провери.
Не отговорих. Съмър се усмихна.
— Можеш да се скриеш в багажника — предложи тя. — Като минем през портала, ще спра да излезеш.