Само дни преди клетвата двамата души, помогнали за осъществяването на изненадващата победоносна стратегия, сякаш потънаха вдън земя и никой никога не ги видя отново. Това само по себе си беше достатъчно притеснително, но остана на заден план, когато Рос умря от сърдечна атака в деня на иногурацията. И то не къде да е, ами в Овалния кабинет. Гарет изпадна в пълен шок. Той знаеше, че Рос страда от хронични сърдечни проблеми, но не вярваше в случайни съвпадения. Нямаше конкретни доказателства, че Рап има пръст в смъртта му, но фактът, че в една и съща седмица бяха предали Богу дух трима от съзаклятниците, не можеше да се обясни само със съдбата. Интуицията му подсказваше, че зад тайнствените кончини стои ЦРУ, но ситуацията, в която се намираше, не му позволи да се обърне към властите или към медиите. Гарет напусна Вашингтон и си даде дума никога повече да не се върне в града. Година по-късно обаче той вече беше на друго мнение.
Липсваше му възможността да манипулира медиите и гласоподавателите. Да надхитрява Републиканците и да ги гледа със задоволство как се оплакват от нечестната му и мръсна тактика. Хората на президента Аликзандър продължаваха да го ухажват, тъй като вече беше решено, че Аликзандър ще се кандидатира за преизбиране. До тогава оставаше малко повече от година. Никой в историята на Щатите не беше провеждал три успешни кампании. Трудно му беше да откаже той да е първият и най-вероятно единственият в това отношение.
Гарет отметна чаршафа от себе си, без да мисли изобщо за спящата до него съпруга. Свали краката си на пода, хвана се за ръба на полицата за книги и стана. Както обикновено беше гол. Прекоси каютата и стигна до отворената врата. Пътят до банята беше осветен от малки лампи, монтирани в редица по стените, близо до пода. Гарет ползваше тоалетната на яхтата колкото се може по-рядко и то никога само заради едно пикаене. Друг негов характерен недостатък беше скъперничеството му. И щом се налагаше да плаща възмутително високите такси за събиране на смет, които искаха от яхтените пристанища, то тогава поне да имаше защо. Протегна се и отключи люка, водещ нагоре. Докато се качваше по стъпалата, си спомни какъв прилив на адреналин е получавал при ръководенето на президентските кампании. Може би беше време да се върне отново в играта. Ако искаха да го убият, досега да го бяха сторили.
Гарет влезе в просторната пилотска кабина с безгрижна самоувереност, заслепен от собствената си нетърпеливост. За него бе направо немислимо да чакаш, ако искаш да направиш нещо. Той отиде на левия борд и мина по тясната пътека, водеща към платформата за плуване. Подпря се на парапета с ръка и заслиза по стъпалата. Колената и гърбът му бяха като сковани. Когато накрая слезе на широката платформа, Гарет се обърна надясно както винаги правеше.
Доближи се до ръба и застана над водата. Няколко пъти присви колене и дори се прозя, докато чакаше простатата си да освободи пикочния му мехур. Загледан в залива и светлините на малкия град, той долови леко поклащане под краката си. Понечи да обърне главата си назад, но успя да мръдне само на сантиметър, когато някой му запуши устата с длан в кожена ръкавица. Поиска да извика, но от устата му излезе само тихо скимтене. Почувства топлината на диханието на нападателя върху дясното си ухо и тогава непознатият, почти шепнешком, изръмжа:
— Само да си гъкнал и ще ти пречупя врата като клечка за зъби.
6.
Адам Шошан зави с количката зад ъгъла и започна да брои крачките си. За щастие дългият коридор беше празен. Бързо откри знака, който собственоръчно беше отбелязал с молив върху стената на височината на кръста. Разгъна малката си стъпенка, бръкна под количката и извади оттам една метална кутия. Издърпа восъчната хартия и оголи залепващата повърхност на устройството. Огледа се назад, с куцане се качи на стъпенката и здраво залепи устройството за стената. Нямаше никакво време за губене. Адам слезе, сгъна стъпенката, качи я най-отгоре на количката и продължи по пътя си.
Никой не предполагаше, че мисията на Шошан ще претърпи такива коренни промени. Той беше изпратен да шпионира в най-класическия вид на това занимание. Задачата му беше да събира разузнавателна информация за ядрения комплекс в Исфахан и нищо повече. И не биваше да поема никакви ненужни рискове. Само да следи кой влиза и излиза и по кое време. Трябваше да състави досиета на най-значимите учени, но най-важното, трябваше от първа ръка да разбере какъв е капацитетът на центрофугата за обогатяване на уран, изградена дълбоко под земята. Впоследствие на военновъздушните сили им хрумна нещо и те отправиха една допълнителна молба. По възможност те искаха да хвърлят око върху чертежите на обекта. В края на краищата върху тях щеше да се падне задачата да го унищожат и с колкото по-конкретни данни разполагаха, толкова по-големи щяха да са шансовете им за успех.