— В името на Аллах, какво сте направили?
Кенеди разпозна гласа — беше на мъжа, който й се представи като Мухамад.
— Глупаци такива!
Кенеди видя как той избута двамата, вдигна одеялото, върна се при нея и зави голото й тяло, след което отново насочи гнева си към пазачите. Крещя им и им заповяда да излязат от стаята. Когато те се подчиниха, Мухамад се върна при Кенеди и клекна до нея. Понечи да отмести кичур от косата от лицето й, но се спря, когато видя, че е мокър от урина. Рязко стана и бързо отиде в коридора.
Кенеди го чу как гневно се разкрещя на пазачите и им заповяда да донесат чиста вода и аптечка за първа помощ. Последваха още крясъци и още заповеди. Айрини в един момент претръпна и спря да слуша. Мъжът влезе няколко пъти в стаята, за да провери състоянието й, като всеки път се извиняваше за това, което й бяха сторили пазачите. Кенеди с нищо не показа, че е забелязала присъствието му. Само продължи да гледа отвлечено в празното пространство.
По едно време в стаята внесоха стол и мъжът й помогна да се изправи, за да седне. Тя вече беше претръпнала и пред мисълта, че е гола под одеялото. Мъжът се постара да загърне колкото може по-плътно гърдите й, докато в същото време взе кофата с чиста вода и се зае да отмива урината от косата й. После с мокър парцал стори същото и с лицето й.
Когато стигна до раменете й, той спря и пъхна кърпата в дланта й.
— Ще отида да взема дрехи. Моля, доизмийте се. Трябва да обсъдим вашето освобождаване.
За първи път от минути насам Кенеди мигна с очи. Бавно обърна глава и се вгледа в мъжа, който излезе от стаята. Вратата се затвори и тогава тя си даде сметка, че е сама. Погледна бялата кърпа и беше обзета от странно чувство. Сънуваше ли? Очите й бавно се преместиха върху собствените й ръце и забелязаха драскотините и синините по тях. Взе мократа кърпа и я прокара по вътрешната страна на лявата предмишница, отмивайки кръвта и пръстта. Прехапа езика си и щом почувства болката, разбра, че не е сън. Кенеди стана, провеси одеялото на облегалката на стола и започна да се къпе. Блажено изливаше върху себе си шепа след шепа чиста вода, докато не отми напълно от себе си кръвта, калта и засъхналата пот. Пет минути по-късно на вратата се почука. Кенеди грабна одеялото и го вдигна пред себе си.
Мухамад влезе с хавлиена кърпа, куп прилежно сгънати дрехи и някакви сандали. Постави ги на стола и каза.
— Моля, облечете ги. Имаме да обсъдим доста неща.
След това излезе. Кенеди бавно се облече. Дрехите бяха един или два размера по-големи, но тя беше благодарна и за тях. Обу панталона, облече кафявия пуловер, сложи си черния хиджаб и накрая обу сандалите. На вратата отново се почука и този път Мухамад донесе видеокамера и триножник.
Веднага я обзеха съмнения.
— Извинете ме за поведението на онези две говеда. Определено им липсва възпитание.
Кенеди само кимна.
Мъжът остави камерата и я попита:
— Стават ли ви дрехите?
— Да, добре са. — Кенеди стисна хиджаба.
— Добре. Сега да ви кажа: говорих с много хора относно освобождаването ви и мисля, че можем да уредим нещо. Мъжете, които ви отвлякоха… не мога да ви кажа кои са те, но са страшна пасмина. Повече от половината от тях искат да ви убият заради онова, което сте причинили на страната им и най-вече заради организацията, за която работите. Има и една малка част, която е на мнение, че подобна стъпка би била неразумна. Мненията са разделени. Половината искат да ви изтезават и да продадат изтръгнатата информация на този, който предложи най-високата цена. Другата половина искат да си получат откупа и с това да се приключи. Мисля, че ги убедих да си вземат парите от откупа и да ви оставят на мира. Преди да ви освободят обаче те искат да направите изявление.
— Какво изявление? — попита Кенеди предпазливо.
— Искам да ви напомня, че става въпрос само за някакви си думи. Щом бъдете отново на свобода, можете да казвате каквото си поискате, включително и да отричате. — Мъжът й подаде лист хартия и после започна да настройва камерата. — Усмихнете се, моля — добави той и натисна бутона за запис.
Кенеди погледна към напечатаните думи и започна да чете. Сърцето й се свиваше все повече и повече с всяко следващо изречение. Трийсет секунди по-късно тя спря, подаде листа обратно на мъжа и каза:
— Не мога да го прочета.
— Напротив, можете. — Мъжът отново й тикна листа в ръцете. — Трябва само да го прочетете и после ще мога да ви изведа на свобода.