— Всичко е готово. Сега сме на първо място във всички системи. Номерата са програмирани. Щом някой от тях се задейства, ще можем да ги изолираме и локализираме. — Дюмонд посочи към екрана, в лявата част, и добави: — Двата номера, които каза, че вече са били използвани… в момента преравяме базите с данни, за да видим кои клетки са ретранслирали последните разговори.
— А третия номер? — попита Рап. — Ако телефонът му е включен, не можем ли да го засечем?
— Дори не е необходимо да го включва.
— Знам — с отчаян тон отвърна Мич. — Сега не е време да ми изнасяш технически лекции.
— Извинявай. В момента го търсим. Както знаеш, стандартна оперативна процедура е телефоните да се използват само в краен случай. Така до голяма степен се намалява рискът да бъдат засечени.
— Знам, но десет телефона би трябвало да са достатъчни.
— Най-вероятно просто сменя СИМ картите.
— Маркъс — Рап го изгледа предупредително — Много добре ми е известно как се действа в такива случаи. Ако обичаш, дай да се концентрираме върху същественото и да спрем излишните пояснения.
Дюмонд кимна и тихо изруга, задето си е позволил подобно поведение. Той познаваше Рап отдавна. Беше участвал заедно с него в много операции. Кенеди беше като най-близка роднина за Рап. Стресът от сегашната ситуация беше снижил още повече прага на търпимост на Мич. Дюмонд посочи в средата на екрана, където беше изобразена карта на Мосул с околностите.
— Тези червени точки са кулите на мобилните клетки-ретранслатори.
Рап видя, че въпросните точки бяха далеч над сто.
— Ако Мухтар използва сателитен телефон — продължи Дюмонд — сигналът няма да мине през тези кули, но ще бъде уловен от голямата птица в космоса.
— Въведе ли гласа на Ашани в програмата за гласово разпознаване?
— Да. — Дюмонд посочи на третия екран. — Всичко е готово. Веднага щом излезе в ефир, ще имам идентификация до десет секунди.
— А Мухтар?
— Не разполагаме с образец от неговия глас, но използвахме тази разпечатка и преровихме всичко, с което разполагаме в архивите.
— Колко време ще отнеме?
— Дори и да му дадем приоритет номер едно, претърсването може да продължи седмици. Става дума за много телефонни обаждания.
— Трябва да има някакъв начин нещата да се ускорят.
— Ако имаме късмет и се натъкнем на нещо съществено, ще можем да стесним търсенето до определен времеви пояс и географски район. Това доста ще ни помогне.
Вратата на фургона се отвори и вътре влезе генерал Гифърд с още двама офицери. Тримата бяха в пълно бойно облекло, с пистолети в кобурите на бедрата. Гифърд свали каската си и каза:
— Мич, Стан ми се обади, че хората ти са на крачка да открият мястото.
— Точно така, генерале.
— С каква информация разполагате?
— Имаме номера на мобилния на Мухтар и очакваме да го потърсят всеки момент.
— Имаше попадение на един от предишните номера — оповести развълнувано Дюмонд и посочи към средния монитор. — Ето тази кула на около шестнайсет километра източно от града. Предполагам, че тогава е пътувал по това шосе тук.
Генерал Гифърд бързо заобиколи масата и погледна отблизо изображението на монитора.
— Това е магистрала номер две.
— Почакайте да свърша — каза Дюмонд. — Вторият номер току-що се появи. — Той посочи обозначението на една кула близо до река Тигър. — Този разговор е направен след първия.
Рап погледна новото местоположение и провери на картата мястото, където беше устроена засадата.
— Ако съдим по обажданията, опитали са се да я изведат от града, но са били принудени да се върнат.
— Да, но само ако тя още е с този Мухтар — отвърна Гифърд.
Рап помисли върху тази възможност и каза:
— Според мен той не отлепва очи от нея.
— Третият се включи!
Рап се наведе над Дюмонд и погледна към същата кула близо до реката.
— Стан, бързо ела тук! — извика той.
Секунда по-късно Стилуел дойде от кабинета си и застана до Рап и Гифърд. Мич посочи към средния екран.
— Тази част на града ли имаше предвид, когато ми каза за варовика на фотографията?
— Точно за нея си мислех.
— Там е като в Дивия Запад — изръмжа Гифърд.
— Да — съгласи се Стилуел. — Царството на шиитите.
— Улиците са адски тесни — добави Гифърд с притеснено лице. — Доста наши патрули са се натъквали на засади там.
Рап забеляза, че Дюмонд натисна бутона на слушалките и после кликна с мишката. По колонките на масата закънтя мъжки глас, който говореше на фарси. Рап веднага позна гласа на Ашани. Само той и Стилуел знаеха фарси.
— Ти ли си, Али?