Шошан продължи да върви, накуцвайки по коридора. Погледна часовника си. Имаше по-малко от трийсет минути да почисти помещенията. След поставянето на устройствата му оставаше само да върне количката в складовата стая и да се качи на повърхността. Когато избухнеха експлозиите, той щеше да е на портала и да се измъкне в настъпилата суматоха. Отвори вратата и бутна количката вътре. Тази стая без прозорци му беше служила за убежище почти цяла година. В момента, в който комплексът се опразнеше и се задействаха експлозивите, той щеше да затвори тази страница от живота си и да свали маската на иранеца Мошен Норврастех. И отново, макар и не веднага, щеше да си бъде отново израелецът Адам Шошан. Шошан обаче стигна до извода, че характерите на двамата човека не се различаваха много един от друг.
В подобни мигове той изпитваше най-силни вътрешни противоречия. Когато се тревожеше за всичките мили и добри хора, с които се беше запознал, и за съдбата им след взрива. Шошан се чувстваше гузен, задето трябваше да изтегли напред часа на експлозията. От щаба му бяха заявили ясно и категорично, че искат комплексът да се срути през деня. Не само искаха да направят на пух и прах ядрения обект, но и да унищожат научния потенциал на иранската ядрена програма. Колкото повече хора се намираха на работните си места и в лабораториите под земята, когато избухнеше бомбата, толкова по-добре щеше да е за Израел.
Шошан не се изненада от заповедта да причини максимални щети на противника. Самият той беше корав човек, неведнъж принуждаван да дава заповеди, заради които някои биха го обвинили в безсърдечие. Откакто обаче беше получил нареждането от Тел Авив, той по цели нощи лежеше буден в леглото и се опитваше да измисли начин как да заобиколи исканията на началството. Тук в комплекса се беше запознал с някои много мили и любезни хора, сред тях разбира се имаше и изпълнени с омраза антисемити, но повечето с нищо не се различаваха от неговите съседи и колеги в Израел. Несправедливо и нечестно беше те да загинат, само защото служат на един религиозен фанатичен режим.
Но щом Шошан видя Имад Мухтар, всичките му задръжки се изпариха. В съвременната история на Израел може би нямаше по-жесток и безмилостен човек от него. Мухтар беше източникът и доставчикът на пълчища от атентатори-самоубийци, ракетни нападения срещу цивилни и организаторът на безброй отвличания. На съвестта му тежеше смъртта на хиляди израелци. Като един от основателите на „Хизбула“, Мухтар яростно проповядваше тоталното унищожение на Израел. Самият факт, че беше дошъл в комплекса, потвърждаваше най-лошите страхове на Израел — Иран нямаше никакви задръжки да предостави атомна бомба на спонсорирана от него терористична групировка като „Хизбула“. Присъствието на този човек в комплекса по-малко от час преди взрива беше изкушение, на което Шошан трудно можеше да устои.
Той огледа набързо стаята за инструменти или уреди, които си заслужаваше да вземе. Основната му грижа беше да прочисти всичко. Дори и малкото, което оставяше след себе си, беше скрито добре и щеше да бъде унищожено от експлозията. Шошан излезе в коридора и затвори вратата на стаята. Докато вървеше към асансьора, мислите му се върнаха към Али Омидифар. Беше решил да отклони вниманието на приятеля му, за да не е в комплекса, когато конструкцията се срути. Натисна бутона на асансьора и си каза, че щеше да извърши поне едно хуманно дело, за да сподави гузната си съвест заради всичките онези хора, които щяха да умрат.
Когато вратите се отвориха, той се озова лице в лице с Али Фарахани, шефът на сигурността в комплекса. Той му се стори уморен и бързаше за някъде. Шошан предположи, че е заради мъжете, които стояха зад Фарахани. Той бързо отстъпи настрани и измърмори някакво извинение. Докато стоеше с наведена глава, тримата слязоха от асансьора и тръгнаха по коридора към кабинета на Фарахани. Шошан влезе в кабината и натисна бутона за приземното ниво. Докато вратите се затваряха, той погледна за последно в гръб на Фарахани. Примиренческото робско изражение на лицето му за малко отстъпи място на широка самодоволна усмивка.
7.
Рап опря студената стомана на ножа в кожата на Гарет, за да му даде да разбере, че животът му виси на косъм.