Рап реагира като премести хватката си малко по-надолу, за да попречи на Гарет да движи ръцете си. Рап рязко го стисна като менгеме няколко пъти под диафрагмата и изкара още въздух от белите му дробове. В същото време той продължаваше да отдалечава Гарет от онова, от което най-много се нуждаеше в момента — кислорода. Гарет се задърпа още по-бясно и замаха с крака. Рап държеше очите си затворени и не спираше движението към дъното. Пресмятайки наум тласъците с краката си, той определи, че се намираха някъде на около осем метра под водата. Повече от достатъчно. Дробовете на Гарет сигурно вече горяха от липса на въздух и той чувстваше, че сякаш всеки момент ще се пръсне.
Рап спря тласъците и телата им се изравниха хоризонтално, след което той издиша. Намираха се под повърхността на океана от няма и половин минута, но Рап знаеше, че Гарет е на ръба на силите си. Движенията му ставаха все по-редки и вяли. Рап отслаби хватката, за да провери дали жертвата му не се преструваше. Ръцете на Гарет бяха неподвижни. Рап отвори очи и погледна нагоре, към слабата светлина. Освободи гръдния кош на Гарет и го хвана за косата. Ако още беше жив, той щеше да се опита да избяга с плуване към повърхността точно в този момент. Гарет обаче не помръдна. Тялото му увисна във водата — тъмен силует на малко по-светлия фон. Рап го хвана за раменете и го бутна надолу към дъното, а самият той заплува нагоре.
Отгоре се показа тъмният корпус на яхтата. Той се насочи към заострения нос, издишайки малки количества въздух по време на плуването. Десет секунди по-късно тихо излезе на повърхността, доиздиша събралия се въздух, след което направи едно кратко и две дълги вдишвания. От учестеното биене на сърцето и водата в ушите му не можеше да чуе почти нищо. Задържа се на повърхността, поемайки си все по-дълбоки глътки въздух. Над водата се виждаше само главата му. Постепенно пулсът му се нормализира и той изчисти водата от ушите си. Ослуша се да не би жената на Гарет да се е събудила, но на яхтата продължаваше да цари тишина. След още минута той отвърза плувната си чанта от котвеното въже и заплува към брега. С малко късмет до обяд щеше да се е прибрал във Вашингтон.
8.
Кавгите продължиха почти цяла сутрин. Ашани се чувстваше така, сякаш беше на дълъг път с кола заедно с дъщерите си в пубертетска възраст. Повечето хора трепереха от Имад Мухтар. Поради неговите тесни връзки с фанатизираните хардлайнери и склонността му към насилие и жестокости най-разумно беше да не му заставаш на пътя. Фарахани обаче, дали от глупост или не, беше решил да не отстъпва за нищо. Докато Мухтар изброяваше слабостите в охраната на комплекса с отсечения ритъм на военен инструктор, Фарахани се възмущаваше като някой творец на изкуството, чиято творба беше охулена. Двамата си сипеха нападки един на друг, конфликтът ескалираше и на Ашани му се прииска спешно да го извикат от службата, за да може да си тръгне оттук.
Ашани се подпря на стената на кабинета на Фарахани, докато Мухтар правеше списък на досиетата, които искаше лично да прегледа. Фарахани издиша облак цигарен дим и поклати глава.
— Познавам този човек много добре. Той никога не би предал Революцията.
Ашани никога не беше ставал свидетел на подобна твърдоглавост от страна на Фарахани. Може би след всичките месеци в комплекса най-накрая му беше писнало да му пращат проверяващи от Техеран, които да оспорват всяко негово действие. И така да беше, Мухтар далеч не спадаше към безмозъчните бюрократи, които само гледаха да си покрият задниците. Още на четиринайсет години той беше влязъл в редиците на палестинската терористична група „Отряд 17“. На двайсет вече беше осъзнал, че Ясер Арафат е само един корумпиран мегаломан и се отцепил от ООП. Мухтар основал малко известната група, наречена „Ислямски джихад“, която на свой ред беше дала основата на друга организация — „Хизбула“. На следващата година той промени политическия пейзаж в Близкия Изток като с помощта на коли и камиони, натъпкани с експлозиви, изравни със земята посолството на САЩ, казармите на американската морска пехота и на френските миротворци в Бейрут. След тези три кървави атентата Мухтар и хората му пристъпиха към серия от отвличания, които още повече нажежиха политическата обстановка в региона до края на десетилетието. Мухтар беше човек на действието и не се колебаеше да прибягва до насилие. Без да му мигне окото убиваше онези, които не споделяха неговата доктрина за джихада — всичко или нищо. Та дори и да бяха негови братя по вяра, мюсюлмани.