Фарахани изтича навън и тутакси изчезна от погледа им. Само викът му отекна отдолу. Мухтар го последва на секундата. Последвалата реакция на Ашани беше по-скоро импулсивна, отколкото продиктувана от съзнателно решение. Той сграбчи терориста за ризата. Онзи увисна с единия крак във въздуха. Ашани бавно го издърпа обратно в асансьора и почти веднага след това съжали за стореното. А ако Ашани имаше и най-смътна представа за проблемите, които Мухтар щеше да му създаде в последвалите няколко седмици, той на мига би го бутнал в бездната към неговата смърт.
9.
Рап се загледа през илюминатора на „Гълфстрийма“, докато самолетът спусна колесника си. Ривера взе дланта му в нейната, което той прие за добър знак предвид факта, че беше мълчала почти цяла сутрин. Рап не можеше да се похвали с безпроблемни отношения с жените. Сигурен беше, че ако отидеше при психоаналитик, той щеше да сложи край на трудностите му за няколко минути. А може би и по-бързо. Баща му беше починал от сърдечен удар, когато той беше малък, момичето на сърцето му от гимназията загина в трагедията над Локърби, а жена му беше убита само преди две години. Като се прибавеше и вродената му недоверчивост към хората и се получаваше характер, присъщ на закоравял ерген. И тъй като си беше реалист, Рап би трябвало да намери утеха в мисълта, че е по-добре да си остане сам. Той обаче не намираше утеха. В живота му сякаш беше зейнала огромна дупка. С времето все повече се уморяваше от самотата и уединението. Не толкова от работата, към която продължаваше да подхожда все така ентусиазирано и страстно. По-скоро от влиянието на професията върху личния му живот.
Ривера обаче му даваше надежда. Да, южняшкият й темперамент се проявяваше често и тя си показваше зъбите дори и за най-дребните неща, но тази жена имаше чувство за мярка и, което беше по-важното, чувство за дълг и жертвоготовност. Това беше нещо, което Ана никога не можа да разбере. Жена му претендираше, че знае защо той върши тази работа. В действителност обаче нейната професия беше много по-различна и нямаше как да го знае в пълна степен. Тя работеше като репортер, а той като секретен оперативен офицер от ЦРУ. Тя искрено вярваше, че медиите имат право да знаят всичко, което става в правителството и властта. Той на свой ред беше твърдо убеден, че има неща, които цивилизованото гражданско общество е по-добре да не знае. Ако се бяха подложили на някой от онези предбрачни тестове, щяха да се провалят с гръм и трясък. Но дори и това нямаше да ги спре. Те бяха лудо влюбени един в друг и не минаваше и ден, в който той да не копнееше отново да я подържи в прегръдката си.
— За какво си мислиш?
Думите на Ривера го извадиха от унеса му като шамар в лицето. Той бавно се обърна към нея и я погледна в карамелените очи. Колкото и неумел да беше във връзките, не беше толкова глупав да й признае, че си мисли за покойната си съпруга.
— Чудех се защо съм им притрябвал в Атланта.
Рап говореше за шефа си, директорът на ЦРУ Айрини Кенеди. Тя го беше повикала и наредила самолетът да се отклони от курса, докато летяха над Мексиканския залив.
— Тя не ти ли каза?
— Спомена само, че президентът иска да говори с мен.
Ривера видимо се притесни.
— Нали не мислиш, че…?
— Не. — Рап поклати глава. Причината за тревогата й му беше известна. Президентът не знаеше нищо за ролята на Гарет в смъртта на съпругата му.
Ривера за миг впери поглед през илюминатора, след което очите й отново се спряха върху него. Тя леко стисна дланта му и каза:
— Искам да знаеш, че разбирам защо постъпи така снощи. Не, не съм се побъркала.
Рап се изненада.
— Наистина ли?
Беше се върнал на брега малко преди четири сутринта. Ривера го чакаше седнала до дърветата с радиостанцията в ръка. Беше се разтревожила за него. Той излезе от водата и продължи по мекия пясък. Не знаеше какво точно да очаква от нея, но беше сигурен, че тя със сигурност няма да реагира положително. За миг дори помисли дали да не я излъже. Тъй като по план трябваше да убият Гарет на втората вечер, можеше да й каже, че е бил на разузнаване. Но лъжата щеше да лъсне много скоро. Съпругата на Гарет щеше да обяви изчезването му още на сутринта, щом се събудеше. Трябваше да се измъкнат от страната преди полицията да е започнала да претърсва района.
Рап се приближи до нея и протегна ръка. Мария се хвана и той я издърпа на крака.