— Няма проблем.
— Добре. Ако само надушим и най-малката опасност, че „Хизбула“ се готви за мръсната си война, искам веднага десет души в линията на защитата. И не ти говоря за въздушни удари. Искам да проявиш изобретателност, да ги поставиш на мястото им, да ги накараш да се страхуват за живота си.
Рап се усмихна и бавно кимна.
— За мен ще бъде удоволствие, сър. На вашите заповеди съм.
14.
Ашани последва един от телохранителите на Върховния водач. Влязоха в залата за срещи и той седна на едно от дългите канапета. Атмосферата му се стори тягостна. Религиозните функционери, които се смятаха за пазители на революцията, бяха надминали всякакви граници в усилията си да прочистят разкоша и великолепието на режима на шаха. От стените, боядисани в бяло, бяха свалени всички картини и декоративни украси. Двата големи прозореца бяха покрити с някакъв евтин сив плат, който минаваше за завеса само дотолкова, доколкото предпазваше от слънцето. На пода бяха постлани кафяви килими, сравнително нови и също евтини. Канапетата бяха пълна трагедия. Тапицирани с най-обикновен плат с цветни мотиви, те изглеждаха като взети от магазин за стоки втора употреба.
Ашани си припомни скорошната визита на краля на Саудитска Арабия. Нито един хотел в иранската столица не отговаряше на изискванията на монарха. Екип от интериорни дизайнери долетя седмица преди това с Боинг-747, натоварен с произведения на изкуството, килими и всякакви други украси, за да направят престоя на краля по-поносим. Монархът проведе срещата си с Върховния водач точно в тази стая. Цялата саудитска делегация беше потресена от видяното. Недоумяваха как можеше лидера на страна, богата на ресурси като Иран, да пренебрегва до такава степен тънкостите на международната дипломация и протокола.
Тези безумия се дължаха на напъните на моллите, които управляваха страната, да се покажат пред арабските си братя като по-правоверни мюсюлмани. Саудитците и представителите на тяхната сунитска разновидност на исляма може и да имаха тяхната Мека и Медина, но шиитите оставаха верни на Пророка. За разлика от саудитците те се придържаха към истинското учение на Мохамед и отхвърляха светския разкош и охолство във всичките им форми. Ашани обаче знаеше, че това беше само позьорство за пред масите. Много от същите тези духовни водачи, които публично осъждаха модерността, у дома си бяха заобиколени от лукс. Те харчеха хиляди долари за ушити по поръчка одежди. Сред тях имаше и изключения, разбира се. Като този, който току-що влезе в стаята — Аятолах Ахмад Наджар, председателят на Съвета на Гвардията. В много отношения той беше вторият най-влиятелен човек в Иран. След като близо десет години беше оглавявал Министерството на разузнаването и сигурността, той беше избран от Върховния водач да оглави съвета, който играеше ролята на арбитър в сянка, а също и подпомагаше Върховния водач. Първоначално повечето хора приветстваха този ход. Наджар беше хардлайнер и като министър на разузнаването и информацията доста беше вгорчил живота на медиите и на несъгласните с властта. Ашани беше работил под негово ръководство доста години и въпреки сръдливия му нрав той го харесваше, най-вече защото Наджар беше скаран с всякакво лицемерие. Ако човек се държеше прямо и честно с него, нямаше да има никакви проблеми. Ако ли не, рискуваше да си навлече неприятности с избухливия му характер.
Част от задълженията им беше да следят медиите да публикуват само информация, която изнася на ръководството на страната. Министерствата на разузнаването и на информацията бяха официалните цензори на революцията. Най-красноречивият пример за характера на Наджар беше един случай с редактор на вестник, станал преди няколко години. Вестникът беше отпечатал поредица от статии за начина, по който си прекарват времето влюбени мюсюлмани — младежи и девойки. Ден преди инцидента те бяха отпечатали фотография на двама млади, държащи се за ръцете. Това дълбоко оскърби чувствителния на подобни теми и крайно религиозен Наджар. Редакторът беше привикан и жестоко порицан. Ашани хубаво се позабавлява, докато ги гледаше. Журналистът тръгна да обяснява на Наджар, че не можели вечно да живеят в миналото. Разговорът прерасна в разпален дебат, а редакторът отказваше да признае, че е постъпил неправилно. Наджар до такава степен се разгневи, че хвърли каната за чай по бедния вестникар.