Бронираният Събърбан на Кенеди мина през Южния портал, охраняван от агенти на Сикрет Сървис и се насочи към входа на сградата. Както беше настоял президентът, тя пристигна рано. Заседанието на Съвета по националната сигурност беше насрочено за осем сутринта и Аликзандър искаше от нея да го информира набързо за събитията от последното денонощие. Директорът на ЦРУ поздрави с добро утро униформеният служител от Сикрет Сървис, който седеше на вратата и продължи по коридора. Качи се на горния етаж и когато влезе в частната трапезария на президента, с изненада завари там държавния секретар Уика и министърът на отбраната Инглънд.
Министърът с посребрената коса тъкмо се канеше да сложи в устата си лъжица с овесена каша, когато видя Кенеди и типично в неговия прям стил каза:
— Идеята на Рап ми допада. Президентът току-що ни обясни за какво иде реч. Тези типове като си наумят нещо, изобщо не ги интересуват истинските факти. Според мен е време да им дадем да опитат от тяхната попара.
Кенеди се усмихна неловко, от което Инглънд избухна в смях.
Той посочи с ръка към седналия от другата страна на масата президент.
— Казах ли ти, че няма да остане доволна като разбере, че си ни разкрил плана?
Държавният секретар Уика, която беше седнала точно срещу Кенеди, се намръщи на Инглънд и отвърна:
— Защото тя е една от малкото в този град, която може да пази тайна.
— Не се тревожи, Айрини — продължи Инглънд. — В инвестиционното банкиране няма да изкараш дълго, ако не си държиш езика зад зъбите. — Министърът на отбраната намекваше за кариерата си в „Мерил Линч“ и „Пайпър Джефри“. Президентът го беше сложил на този пост, защото искаше бизнесмен с аналитичен ум да поведе Пентагона през новото хилядолетие.
Аликзандър посочи свободния стол на Айрини.
— Моля, разполагай се.
Айрини постави куфарчето си до стола и подаде палтото си на стюарда с военноморска униформа.
— Какво ще желаете тази сутрин, доктор Кенеди? — попита я стюардът.
— Както винаги, Хосе — отвърна тя.
Президентът избута настрани чинията си с наполовина изядени пържени яйца и наденица, след което избърса ъгълчетата на устата си с бяла салфетка.
— Прав ли е Мич за доклада за оценка на пораженията?
— Моите експерти са съгласни — отвърна Инглънд — но с едно изключение.
— И какво е то? — попита Кенеди.
— Един от аналитиците смята, че израелците са използвали тактически ядрени боеприпаси с малка мощност.
— Интересно. Снощи един от хората ми предложи подобна версия. Какво кара аналитикът ти да мисли, че е ядрен заряд?
— Няма много конкретни доказателства, само разсъждения. Казва, че във всички останали случаи операцията щеше да бъде твърде усложнена, с твърде много неизвестни.
Кенеди се замисли за миг.
— И според него какъв носител е бил използван? — попита тя.
— Ето тук версията му издиша. Според него е крилата ракета.
— Нашите спътници щяха да засекат изстрелването.
— Така е. Освен това според него е голяма вероятността израелците да са създали собствен „невидим“ бомбардировач.